петък, 29 ноември 2013 г.
Анеке :))
Прекрасната Анеке пя снощи 28.11.13 в клуб RockIt и аз за моя голяма радост бях там! Чаровна е тази жена. На сцената е динамит! На финала и с автограф се сдобих :))
Мерси, Анеке за чудесния концерт, макар и кратък! Следващия път - повече!!
петък, 30 ноември 2012 г.
неделя, 30 септември 2012 г.
"Животът е прекрасен"
И Камен Донев е прекрасен в тази постановка. И не само той. А най-прекрасно е да се настаниш на 1 ред и никой около теб да не е забравил да си изключи звука на телефона. Цивилизоваме се.
*Снимката е свалена от сайта на Народен театър "Иван Вазов"
20 години без Митко Воев
Емоции някакви силни напоследък и съвсем забравих, че на 28 Септември се навършиха 20 години от смъртта на един прекрасен поет и музикант. Творец С Главна Буква. Искам си трамвайната спирка с името на Воев в София, искам и улица и да се учи в училище. Но най-вече искам повече хора да се докоснат до музиката на Нова Генерация и да я приемат в сърцата си.
Anathema - Untouchable / Part 1 HD
Освен че ми звъни по този начин телефона, държа да споделя, че не успях да ги гледам в Пловдив на 22 Септември. Въпреки че имах билет. И още ми е криво. Дано дойдат скоро пак...
сряда, 2 май 2012 г.
Porcupine Tree - Radioactive Toy
Другата най-любима банда. Следващият концерт, на който ще отида ще е техен!
събота, 14 април 2012 г.
Шаренко
четвъртък, 12 април 2012 г.
Не съм поствала тази година ....
Съвсем съм оставила нещата на самотек.
Трябва да напиша някой и друг ред за страхотния концет на шведите Opeth, който се случи на 1 март тази година. Бях там и пях с Мике. Силно харизматичен тип със страхотно чувство за хумор ...
сряда, 9 ноември 2011 г.
If
... I were a swan, I'd be gone.
If I were a train, I'd be late.
And if I were a good man,
I'd talk with you
More often than I do.
If I were to sleep, I could dream.
If I were afraid, I could hide.
If I go insane, please don't put
Your wires in my brain.
If I were the moon, I'd be cool.
If I were a rule , I would bend.
If I were a good man, I'd understand
The spaces between friends.
If I were alone, I would cry.
And if I were with you, I'd be home and dry.
And if I go insane,
Will you still let me join in with the game?
If I were a swan, I'd be gone.
If I were a train, I'd be late again.
If I were a good man,
I'd talk with you
More often than I do.
If I were a train, I'd be late.
And if I were a good man,
I'd talk with you
More often than I do.
If I were to sleep, I could dream.
If I were afraid, I could hide.
If I go insane, please don't put
Your wires in my brain.
If I were the moon, I'd be cool.
If I were a rule , I would bend.
If I were a good man, I'd understand
The spaces between friends.
If I were alone, I would cry.
And if I were with you, I'd be home and dry.
And if I go insane,
Will you still let me join in with the game?
If I were a swan, I'd be gone.
If I were a train, I'd be late again.
If I were a good man,
I'd talk with you
More often than I do.
сряда, 26 октомври 2011 г.
Blues Brothers 2000 John The Revelator
Ден преди да стана на 30 си подарявам това парче. И бутилка от нещо, което ще си избера по-късно.
Наздраве!
понеделник, 17 октомври 2011 г.
Стотната ми публикация
... ще бъде написана в компанията на бутилка мерло, чудно вкусен кашкавал и куче. И бтв за фон. Защото ме мързи да си пусна музика. Или защото знам, че пусна ли си Музика ще си изпия всичкото вино и няма да има вечеря :)))
Какво точно може да се случи АКО няма вечеря мога само да гадая. Защото не ми се занимава сега да узнавам, по-лесно е така.
А навън е ужасно, неправомерно студено.
Къде, по-дяволите, отиде есента?!
Какво точно може да се случи АКО няма вечеря мога само да гадая. Защото не ми се занимава сега да узнавам, по-лесно е така.
А навън е ужасно, неправомерно студено.
Къде, по-дяволите, отиде есента?!
вторник, 27 септември 2011 г.
Късмет днес
Бях седнала да пиша важно писмо днес сутринта. Почти бях готова и лаптопа угасна. Проверих кабели, зарядно всичко си беше наред, но не успях да го запаля. Тръгнах към офиса ядосана, че не съм успяла да си изпратя важния мейл мислейки си, че задължително трябва да намеря читав сервиз за компютри в квартала, където да не ми смъкнат 3,5 кожи от гърба. Денят мина неусетно бързо, междувременно ровейки се из мрежата успях да попадна на един съвсем удобен сервиз за ремонт на компютри, прибрах се, за да взема и занеса машината, но за всеки случай реших да направя един опит. И той запали. Потегли си все едно нищо не е било... :)
сряда, 7 септември 2011 г.
Смъртоносният атентат срещу Георги Марков се е случил на тази дата
Ще цититрам Уикипедия:
"На 7 септември 1978 г. (рожденния ден на Тодор Живков), Георги Марков стига пеш по моста „Ватерло“ в Лондон над река Темза до автобусна спирка, пътувайки към работното си място в Би Би Си. На това място, изведнъж той почувства пронизителна болка, като ужилване от насекомо, в задната част на десния си крак. Марков поглежда зад себе си и вижда човек, който взима чадър от земята. Непознатият бързо пресича от другата страна на улицата и хваща такси. Случаят се запомня като „Убийството с чадър“, като се твърди че физическият убиец е Франческо Гулино, с кодово название „Пикадили“.
Когато пристига на работа в офиса на Би Би Си, Марков забелязва малка червена пъпчица на мястото на „ужилването“, като болката не стихва. Той споделя с поне един от своите колеги в Би Би Си за инцидента. Същата вечер Марков развива треска и бива приет в лондонската болница „Сейнт Джеймс“, където умира три дни по-късно, на 11 септември 1978.
Поради обстоятелствата около Марков като дисидент, и подозренията които споделя с докторите в болницата, че може да е бил отровен, Скотланд Ярд назначават подробна аутопсия на трупа. Криминалните патолози откриват сферично метално топче забито в прасеца на Марков.
Топчето е с диаметър 1.52 мм и съставено от 90% платина и 10% иридий. Пробито е по цялата си дължина с два канала с диаметър 0.35 мм, които образуват кухина с формата на Х. По-нататъшните експертизи откриват следи от токсичното вещество рицин. Дребните дупчици били покрити със захарна субстанция, създавайки мехур който задържа отровата в кухините на топчето. Тази специална субстанция била предназначена да се топи при температура 37°С (температурата на човешкото тяло). След като топчето е изстреляно по Марков, „захарните тапи“ се разтопяват, отпушват каналчетата, и после рицинът се абсорбира в кръвния поток. Смъртта на Марков е била неизбежна независимо от това дали лекуващите доктори са знаели какво е отровното вещество в кръвта му, защото срещу рицинът няма противоотрова.
"На 7 септември 1978 г. (рожденния ден на Тодор Живков), Георги Марков стига пеш по моста „Ватерло“ в Лондон над река Темза до автобусна спирка, пътувайки към работното си място в Би Би Си. На това място, изведнъж той почувства пронизителна болка, като ужилване от насекомо, в задната част на десния си крак. Марков поглежда зад себе си и вижда човек, който взима чадър от земята. Непознатият бързо пресича от другата страна на улицата и хваща такси. Случаят се запомня като „Убийството с чадър“, като се твърди че физическият убиец е Франческо Гулино, с кодово название „Пикадили“.
Когато пристига на работа в офиса на Би Би Си, Марков забелязва малка червена пъпчица на мястото на „ужилването“, като болката не стихва. Той споделя с поне един от своите колеги в Би Би Си за инцидента. Същата вечер Марков развива треска и бива приет в лондонската болница „Сейнт Джеймс“, където умира три дни по-късно, на 11 септември 1978.
Поради обстоятелствата около Марков като дисидент, и подозренията които споделя с докторите в болницата, че може да е бил отровен, Скотланд Ярд назначават подробна аутопсия на трупа. Криминалните патолози откриват сферично метално топче забито в прасеца на Марков.
Топчето е с диаметър 1.52 мм и съставено от 90% платина и 10% иридий. Пробито е по цялата си дължина с два канала с диаметър 0.35 мм, които образуват кухина с формата на Х. По-нататъшните експертизи откриват следи от токсичното вещество рицин. Дребните дупчици били покрити със захарна субстанция, създавайки мехур който задържа отровата в кухините на топчето. Тази специална субстанция била предназначена да се топи при температура 37°С (температурата на човешкото тяло). След като топчето е изстреляно по Марков, „захарните тапи“ се разтопяват, отпушват каналчетата, и после рицинът се абсорбира в кръвния поток. Смъртта на Марков е била неизбежна независимо от това дали лекуващите доктори са знаели какво е отровното вещество в кръвта му, защото срещу рицинът няма противоотрова.
18% сиво
... е последната книга, която прочетох. Мачка. Толкова е добра, че не успях да заспя до 5 сутринта ... след като я приключих в 3. 2 часа лежах в леглото и си мислех. Мълчах си и си мислех. За това колко много ми дават думите. Емоция. Смисъл. Топлина. Отдавна не бях чела нещо толкова добро. На моменти се сещах за любимата ми "Дзен и изкуството да поддържаш мотоциклет". Финалът. Сграбчва те и те хвърля в стената.
Благодаря ти, Захари.
Благодаря ти, Захари.
петък, 1 юли 2011 г.
Let the sun shine in
Не посрещнах изгрева на морския бряг, а в леглото, спяща, под небето на дъждовна София. Снощи гледахме за пореден път мюзикъла "Коса" и си приказвахме разни неща ... за тогава ... за сега. И си казахме за пореден път, че най-важното е в душата да грее слънце.
понеделник, 27 юни 2011 г.
Нещо се случи!
Всичко започна с "Параграф 22". И въобще не спря там. Тъкмо обратното! Последва "Залезът", "Бог знае" и в момента - "Нещо се случи". Нещо се случи и с мен. Попаднах на едно от най-откровените писания въобще! И усещането е невероятно - има вкус на ароматно уиски, хубав тютюн и хладна стая през горещ летен следобед. Четенето на тези книги те омайва, потапя те надълбоко, завърта ти главата и те отнася надалче... в пътуване към себе си.
събота, 18 юни 2011 г.
108
При второто ми ходене на йога днес направих 108 пъти Слънчевите упражнения. Страхотия! Заредих се за седмици напред! Гордея се със себе си и продължавам с йогата.
http://www.yoga-health.info/sun-salutation.html
http://www.yoga-health.info/sun-salutation.html
Абонамент за:
Публикации (Atom)
