Купувайки си "Алексис Зорбас" (която някой ми затри) за безумната сума от 0.50 ст. се сдобих, по чиста случайност, с още една книга. Просто ми беше неудобно да дам 50 стотинки на продавачката и да си замина с една от най-великите книги писани някога. Ето как автобиографията на Били Холидей стана моя. Срещу сумата от 1 лев имах в себе си една вече четена много любима книга и една, която купих от учтивост, неудобство или нещо друго. За Били Холидей не знаех нищо друго освен, че е известна джаз певица. Снощи реших да прелистя книгата. В момента не мога да се откъсна от нея. Разбира се успях да излушам и някои от по-известните парчета на Лейди Дей. Страхотия!
Книгата ме върна към онези времена, в които сегрегацията в САЩ се е вихрила с пълна сила,а чернокожите са били унижавани по всевъзможни начини. Били Холидей е принудена да минава през задни входове, да седи гладна в автобуса, поради факта, че никой не желае и да сервира, да се облекчава в храсите край пътя, пътувайки към поредния град, където има участие, защото не я пускат дори в тоалетните на крайпътните закусвални, да търпи безброй други унижения. Защото е черна. А понякога защото е жена. В знак на простест срещу расизма Били изпява "Strange fruit", автор на текста е Луис Алън:
Southern trees bear a strange fruit
Blood on the leaves and blood at the roots
Black bodies swingin' in the southern breeze
Strange fruit hangin' from the poplar trees
Pastoral scene of the gallant south
The bulging eyes and twisted mouth
Scent of magnolias sweet and fresh
And the sudden smell of burning flesh
Here is the fruit
For the crows to pluck
For the rain to gather
For the wind to suck
For the sun to rot
For the tree to drop
Here is a strange and bitter crop.
Следват наркотици, любови, затвор, участия, плочи .. и така до 17 юни 1959 г. когато Били умира от цироза на черния дроб. That's Life I Guess...
