... I were a swan, I'd be gone.
If I were a train, I'd be late.
And if I were a good man,
I'd talk with you
More often than I do.
If I were to sleep, I could dream.
If I were afraid, I could hide.
If I go insane, please don't put
Your wires in my brain.
If I were the moon, I'd be cool.
If I were a rule , I would bend.
If I were a good man, I'd understand
The spaces between friends.
If I were alone, I would cry.
And if I were with you, I'd be home and dry.
And if I go insane,
Will you still let me join in with the game?
If I were a swan, I'd be gone.
If I were a train, I'd be late again.
If I were a good man,
I'd talk with you
More often than I do.
сряда, 9 ноември 2011 г.
сряда, 26 октомври 2011 г.
Blues Brothers 2000 John The Revelator
Ден преди да стана на 30 си подарявам това парче. И бутилка от нещо, което ще си избера по-късно.
Наздраве!
понеделник, 17 октомври 2011 г.
Стотната ми публикация
... ще бъде написана в компанията на бутилка мерло, чудно вкусен кашкавал и куче. И бтв за фон. Защото ме мързи да си пусна музика. Или защото знам, че пусна ли си Музика ще си изпия всичкото вино и няма да има вечеря :)))
Какво точно може да се случи АКО няма вечеря мога само да гадая. Защото не ми се занимава сега да узнавам, по-лесно е така.
А навън е ужасно, неправомерно студено.
Къде, по-дяволите, отиде есента?!
Какво точно може да се случи АКО няма вечеря мога само да гадая. Защото не ми се занимава сега да узнавам, по-лесно е така.
А навън е ужасно, неправомерно студено.
Къде, по-дяволите, отиде есента?!
вторник, 27 септември 2011 г.
Късмет днес
Бях седнала да пиша важно писмо днес сутринта. Почти бях готова и лаптопа угасна. Проверих кабели, зарядно всичко си беше наред, но не успях да го запаля. Тръгнах към офиса ядосана, че не съм успяла да си изпратя важния мейл мислейки си, че задължително трябва да намеря читав сервиз за компютри в квартала, където да не ми смъкнат 3,5 кожи от гърба. Денят мина неусетно бързо, междувременно ровейки се из мрежата успях да попадна на един съвсем удобен сервиз за ремонт на компютри, прибрах се, за да взема и занеса машината, но за всеки случай реших да направя един опит. И той запали. Потегли си все едно нищо не е било... :)
сряда, 7 септември 2011 г.
Смъртоносният атентат срещу Георги Марков се е случил на тази дата
Ще цититрам Уикипедия:
"На 7 септември 1978 г. (рожденния ден на Тодор Живков), Георги Марков стига пеш по моста „Ватерло“ в Лондон над река Темза до автобусна спирка, пътувайки към работното си място в Би Би Си. На това място, изведнъж той почувства пронизителна болка, като ужилване от насекомо, в задната част на десния си крак. Марков поглежда зад себе си и вижда човек, който взима чадър от земята. Непознатият бързо пресича от другата страна на улицата и хваща такси. Случаят се запомня като „Убийството с чадър“, като се твърди че физическият убиец е Франческо Гулино, с кодово название „Пикадили“.
Когато пристига на работа в офиса на Би Би Си, Марков забелязва малка червена пъпчица на мястото на „ужилването“, като болката не стихва. Той споделя с поне един от своите колеги в Би Би Си за инцидента. Същата вечер Марков развива треска и бива приет в лондонската болница „Сейнт Джеймс“, където умира три дни по-късно, на 11 септември 1978.
Поради обстоятелствата около Марков като дисидент, и подозренията които споделя с докторите в болницата, че може да е бил отровен, Скотланд Ярд назначават подробна аутопсия на трупа. Криминалните патолози откриват сферично метално топче забито в прасеца на Марков.
Топчето е с диаметър 1.52 мм и съставено от 90% платина и 10% иридий. Пробито е по цялата си дължина с два канала с диаметър 0.35 мм, които образуват кухина с формата на Х. По-нататъшните експертизи откриват следи от токсичното вещество рицин. Дребните дупчици били покрити със захарна субстанция, създавайки мехур който задържа отровата в кухините на топчето. Тази специална субстанция била предназначена да се топи при температура 37°С (температурата на човешкото тяло). След като топчето е изстреляно по Марков, „захарните тапи“ се разтопяват, отпушват каналчетата, и после рицинът се абсорбира в кръвния поток. Смъртта на Марков е била неизбежна независимо от това дали лекуващите доктори са знаели какво е отровното вещество в кръвта му, защото срещу рицинът няма противоотрова.
"На 7 септември 1978 г. (рожденния ден на Тодор Живков), Георги Марков стига пеш по моста „Ватерло“ в Лондон над река Темза до автобусна спирка, пътувайки към работното си място в Би Би Си. На това място, изведнъж той почувства пронизителна болка, като ужилване от насекомо, в задната част на десния си крак. Марков поглежда зад себе си и вижда човек, който взима чадър от земята. Непознатият бързо пресича от другата страна на улицата и хваща такси. Случаят се запомня като „Убийството с чадър“, като се твърди че физическият убиец е Франческо Гулино, с кодово название „Пикадили“.
Когато пристига на работа в офиса на Би Би Си, Марков забелязва малка червена пъпчица на мястото на „ужилването“, като болката не стихва. Той споделя с поне един от своите колеги в Би Би Си за инцидента. Същата вечер Марков развива треска и бива приет в лондонската болница „Сейнт Джеймс“, където умира три дни по-късно, на 11 септември 1978.
Поради обстоятелствата около Марков като дисидент, и подозренията които споделя с докторите в болницата, че може да е бил отровен, Скотланд Ярд назначават подробна аутопсия на трупа. Криминалните патолози откриват сферично метално топче забито в прасеца на Марков.
Топчето е с диаметър 1.52 мм и съставено от 90% платина и 10% иридий. Пробито е по цялата си дължина с два канала с диаметър 0.35 мм, които образуват кухина с формата на Х. По-нататъшните експертизи откриват следи от токсичното вещество рицин. Дребните дупчици били покрити със захарна субстанция, създавайки мехур който задържа отровата в кухините на топчето. Тази специална субстанция била предназначена да се топи при температура 37°С (температурата на човешкото тяло). След като топчето е изстреляно по Марков, „захарните тапи“ се разтопяват, отпушват каналчетата, и после рицинът се абсорбира в кръвния поток. Смъртта на Марков е била неизбежна независимо от това дали лекуващите доктори са знаели какво е отровното вещество в кръвта му, защото срещу рицинът няма противоотрова.
18% сиво
... е последната книга, която прочетох. Мачка. Толкова е добра, че не успях да заспя до 5 сутринта ... след като я приключих в 3. 2 часа лежах в леглото и си мислех. Мълчах си и си мислех. За това колко много ми дават думите. Емоция. Смисъл. Топлина. Отдавна не бях чела нещо толкова добро. На моменти се сещах за любимата ми "Дзен и изкуството да поддържаш мотоциклет". Финалът. Сграбчва те и те хвърля в стената.
Благодаря ти, Захари.
Благодаря ти, Захари.
петък, 1 юли 2011 г.
Let the sun shine in
Не посрещнах изгрева на морския бряг, а в леглото, спяща, под небето на дъждовна София. Снощи гледахме за пореден път мюзикъла "Коса" и си приказвахме разни неща ... за тогава ... за сега. И си казахме за пореден път, че най-важното е в душата да грее слънце.
понеделник, 27 юни 2011 г.
Нещо се случи!
Всичко започна с "Параграф 22". И въобще не спря там. Тъкмо обратното! Последва "Залезът", "Бог знае" и в момента - "Нещо се случи". Нещо се случи и с мен. Попаднах на едно от най-откровените писания въобще! И усещането е невероятно - има вкус на ароматно уиски, хубав тютюн и хладна стая през горещ летен следобед. Четенето на тези книги те омайва, потапя те надълбоко, завърта ти главата и те отнася надалче... в пътуване към себе си.
събота, 18 юни 2011 г.
108
При второто ми ходене на йога днес направих 108 пъти Слънчевите упражнения. Страхотия! Заредих се за седмици напред! Гордея се със себе си и продължавам с йогата.
http://www.yoga-health.info/sun-salutation.html
http://www.yoga-health.info/sun-salutation.html
понеделник, 13 юни 2011 г.
...
Миналата седмица бях за първи път на йога и на концерт на Стинг. И двете събития ме впечатлиха силно, харесаха ми и мисля да продължавам ... с йогата :))А Стинг, ако реши да дойде пак, няма да пропусна!
неделя, 5 юни 2011 г.
петък, 29 април 2011 г.
"Хората често са неразумни,
нелогични и егоцентрични; все пак им прощавай. Ако си мил, хората може да те обвинят в егоистични, прикрити мотиви; все пак бъди мил. Ако си успешен, може да спечелиш някои фалшиви приятели и истински врагове; все пак успявай. Ако си честен и искрен, хората може да те измамят; все пак бъди честен и искрен. Това, което си изграждал с години, някой може да разруши за една нощ; изграждай, все пак. Ако намериш щастието и ведростта, другите може да бъдат ревниви; бъди щастлив все пак. Доброто, което си направил днес, хората може да забравят утре; прави добро все пак. Давай на света най-доброто, което имаш, и това може да не бъде достатъчно добро; въпреки това давай най-доброто от себе си. Както ще видиш, в крайната равносметка, това е между теб и Господ; това никога не е било между теб и тях.“
Майка Тереза
Майка Тереза
понеделник, 21 март 2011 г.
сряда, 2 март 2011 г.
Филми на месеца
Животът е прекрасен
Сибирският бръснар
Шоколад
Криле на желанието
Медуза
Закуска в Тифани
Изпитах силно желание да изгледам пак горните 7 филма. Падат ми се по около 2 на уикенд :) като това някак трябва да се съвмести с прожекциите, на които възнамерявам да отида в рамкте на София Филм Фест ... :)
Сибирският бръснар
Шоколад
Криле на желанието
Медуза
Закуска в Тифани
Изпитах силно желание да изгледам пак горните 7 филма. Падат ми се по около 2 на уикенд :) като това някак трябва да се съвмести с прожекциите, на които възнамерявам да отида в рамкте на София Филм Фест ... :)
вторник, 1 февруари 2011 г.
Ден след ден- Подуене блус бенд
ДНЕС България за пръв път ще отбележи Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим.
Вървим в правилната посока.
Ще цитирам част от статия на frognews от днес:
Преди шестдесет и шест години, на 1 февруари 1945 година, българските комунисти извършват най-масовото убийство в новата българска история – в една голяма бомбена яма край Централните софийските гробища са разстреляни сто и петдесет души от политическия, интелектуалния и военния елит на България.
Екзекутирани са царските регенти и съветници, министри, народни представители, командирите на всички родове войски и на основните стратегически подразделения, издателите на централните вестници и публицисти. Хирургът проф. Станишев, един от най-забележителните и високообразовани хора на България, е принуден да установява смъртта на всеки разстрелян. Последен в ямата с негасена вар пада мъртъв и самият той.
По инициатива на президентите д-р Желю Желев и Петър Стоянов, правителството взе решение да обяви 1 февруари за Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим. В мотивите се посочва, че денят става знаков за нашата история, защото поставя началото на кървавите репресии срещу българския народ.
Църковна служба в памет на жертвите на комунизма ще бъде отслужена в църквата „Света Неделя” в София, на 1 февруари, от 11.30 часа. Тържествен молебен ще бъде отслужен и в български църкви в Европа.
сряда, 26 януари 2011 г.
Обявиха Умберто Еко за антисемит
заради написаното в последния му роман „Пражкото гробище” (Il cimitero di Praga).
PINK FLOYD - Brain Damage
"Арабският свят прави бизнес в България - на всеки ъгъл има дюнер"
...
Така ги разбира ББ нещата. Така си ги и казва.
Значи според него, след като си имаме дюнерджийница на всеки ъгъл, сме абсолютно недосегаеми за терористи от страните, с които правим дюнер-бизнес. Браво Бойко, браво Борисов! Ето така се градят отношения между народите! Във всяка ръка по един дюнер в борбата срещу световния тероризъм!
Brain damage отвсякъде.
четвъртък, 20 януари 2011 г.
сряда, 19 януари 2011 г.
понеделник, 17 януари 2011 г.
The Ramones - I Don't Want To Grow Up
И аз не искам, обаче кой ме пита ... а и да ме пита .. :) все тая
сряда, 12 януари 2011 г.
...
"Трябва да има какво да ядеш и кого да обичаш, за да можеш спокойно да слушаш проповедите на тема "Как да живеем и как да се държим".
Били Холидей
Били Холидей
вторник, 11 януари 2011 г.
1212 страници Шекспир
... са вече удома. Голямо четене ще падне. Чела съм по-голямата част от комедиите и трагедиите, гледала съм един романс ("Зимна приказка" на великолепният Мариус) и в някакви моменти пред очите ми са минавали сонети, цитати от тях ... хаос пълен. "Поредицата" за Хенри VIII ми беше напълно непозната. Сега си имам всичко това в една книга.
Страници - снежнобели
Шрифт - ужасно ситен (бях предупредена), но се чете. Текстът е разположен в две колони.
Корица - художникът Орлин Атанасов е избрал снимка на Шекспир, добавяйки от себе си една златна обица на лявото му ухо. Майтапчия човек. Дразнещо е. Рисунките вътре компенсират със стил.
Страници - снежнобели
Шрифт - ужасно ситен (бях предупредена), но се чете. Текстът е разположен в две колони.
Корица - художникът Орлин Атанасов е избрал снимка на Шекспир, добавяйки от себе си една златна обица на лявото му ухо. Майтапчия човек. Дразнещо е. Рисунките вътре компенсират със стил.
I'd love to change the world
Много обичам Ten Years After. Обаче хрумката на неизвестния рекламен "гений" решил да използва това им парче в спотовете на Глобул ме вади от кожата ми.
Пее се вътре за войната (във Виетнам или някъде другаде, не зная), за замърсяването на планетата, за монопол, за пари (последните две думи! ах тези две думи в контекста на Глобул!!), но кой да седне да чуе цялото парче ... Силен социален текст, чиито идеи нямат нищо общо с Глобул. Лицемерно ми е някак. И пошло. Хипарски текст в спота на скапана корпорация.
В Капитал бях чела интервю с младеж, който няма мобилен телефон. Голяма сензация, осмо чудо световно. Аз се нахилих и му завидях на пича. За всичкото време, в което не му се налага да води тъпи разговори по телефона.
Everywhere is freaks and hairys
Dykes and fairies
Tell me where is sanity?
Tax the rich, feed the poor
Till we run out, rich no more
I'd love to change the world
But I don't know what to do
So I'll leave it up to you
Population, keeps on breedin'
Nation bleedin', still more feedin'
Economy
Life is funny, skies are sunny
Bees made honey, who needs money?
Monopoly
(Rich or poor)
(It's your fault)
(Screw you)
More pollutions, there's no solutions
Restitution, mass confusions
Spread the word
Rich or poor
Save the earth
Stop the war
Spoken:
(And we've got nothin' to do)
(Just turn on)
I'd love to change the world
But I don't know what to do
So I'll leave it up to you
Just turn me on.
50 стотинки
Купувайки си "Алексис Зорбас" (която някой ми затри) за безумната сума от 0.50 ст. се сдобих, по чиста случайност, с още една книга. Просто ми беше неудобно да дам 50 стотинки на продавачката и да си замина с една от най-великите книги писани някога. Ето как автобиографията на Били Холидей стана моя. Срещу сумата от 1 лев имах в себе си една вече четена много любима книга и една, която купих от учтивост, неудобство или нещо друго. За Били Холидей не знаех нищо друго освен, че е известна джаз певица. Снощи реших да прелистя книгата. В момента не мога да се откъсна от нея. Разбира се успях да излушам и някои от по-известните парчета на Лейди Дей. Страхотия!
Книгата ме върна към онези времена, в които сегрегацията в САЩ се е вихрила с пълна сила,а чернокожите са били унижавани по всевъзможни начини. Били Холидей е принудена да минава през задни входове, да седи гладна в автобуса, поради факта, че никой не желае и да сервира, да се облекчава в храсите край пътя, пътувайки към поредния град, където има участие, защото не я пускат дори в тоалетните на крайпътните закусвални, да търпи безброй други унижения. Защото е черна. А понякога защото е жена. В знак на простест срещу расизма Били изпява "Strange fruit", автор на текста е Луис Алън:
Southern trees bear a strange fruit
Blood on the leaves and blood at the roots
Black bodies swingin' in the southern breeze
Strange fruit hangin' from the poplar trees
Pastoral scene of the gallant south
The bulging eyes and twisted mouth
Scent of magnolias sweet and fresh
And the sudden smell of burning flesh
Here is the fruit
For the crows to pluck
For the rain to gather
For the wind to suck
For the sun to rot
For the tree to drop
Here is a strange and bitter crop.
Следват наркотици, любови, затвор, участия, плочи .. и така до 17 юни 1959 г. когато Били умира от цироза на черния дроб. That's Life I Guess...
понеделник, 10 януари 2011 г.
The answer is blowin' in the wind
How many roads must a man walk down
Before you call him a man ?
How many seas must a white dove sail
Before she sleeps in the sand ?
Yes, how many times must the cannon balls fly
Before they're forever banned ?
The answer my friend is blowin' in the wind
The answer is blowin' in the wind.
Yes, how many years can a mountain exist
Before it's washed to the sea ?
Yes, how many years can some people exist
Before they're allowed to be free ?
Yes, how many times can a man turn his head
Pretending he just doesn't see ?
The answer my friend is blowin' in the wind
The answer is blowin' in the wind.
Yes, how many times must a man look up
Before he can see the sky ?
Yes, how many ears must one man have
Before he can hear people cry ?
Yes, how many deaths will it take till he knows
That too many people have died ?
The answer my friend is blowin' in the wind
The answer is blowin' in the wind.
Това е едно от най-силните парчета писани някога. Заради него ще се науча да свиря на китара :) Ще си науча само него и по цял ден ще дрънкам и ще си пея. И ще ми е гот. След 80 години, като ми поомръзне, ще се науча да свиря Somebody To Love на Jefferson Airplane, ще си посадя едно поле трева и по цял ден ще я гледам как расте .. докато си припявам Don't u want somebody to love ...
неделя, 9 януари 2011 г.
Обещавам си
Не очаквах никакви подаръци, а ето че между 24 и 31 Декември се сдобих с 1 Хорхе Букай и 5 Удхауса. В момента правя опити да премахна последиците от първия с онези 5. :) Няма да обяснявам защо прочетох книгата на Букай. Добре де. Беше ми любопитно. :)
Не е честно да има толкова много хубави книги и толкова малко време за четене. Да живеят СГТ и големите чанти! Що екземпляри на "Библиотека Галактика" и не само, съм изчела седнала на автобусна седалка, винаги до прозореца и в посока на движението! No more шофиране anymore! Не и докато не приключа с камарата нови книги, която освен Удхаус включва Хелър, Капоти, Хайнлайн, Булгаков, Бьол, Азимов, Кларк, Твен, Бредбъри, биографиите на Едит Пиаф и Били Холидей (за тази последната нямам търпение, но съм решила твърдо първо да приключа с Хайнлайн и "Щурата Джил"!)... забравям някакви ...
Тържествено неделно си обещавам, че няма да си купя нито една книга в близките 2 месеца!
Не е честно да има толкова много хубави книги и толкова малко време за четене. Да живеят СГТ и големите чанти! Що екземпляри на "Библиотека Галактика" и не само, съм изчела седнала на автобусна седалка, винаги до прозореца и в посока на движението! No more шофиране anymore! Не и докато не приключа с камарата нови книги, която освен Удхаус включва Хелър, Капоти, Хайнлайн, Булгаков, Бьол, Азимов, Кларк, Твен, Бредбъри, биографиите на Едит Пиаф и Били Холидей (за тази последната нямам търпение, но съм решила твърдо първо да приключа с Хайнлайн и "Щурата Джил"!)... забравям някакви ...
Тържествено неделно си обещавам, че няма да си купя нито една книга в близките 2 месеца!
четвъртък, 6 януари 2011 г.
Кучешки живот :)
Утре нещата ще се случват по ето този начин. От дивана удома. 100 % мързел!:)
Засега успяваме да се поберем двете на него. Като често тя изпълнява доста успешно ролята на одеалце за крака или мека възглавничка. Или просто на гушливо куче.
сряда, 5 януари 2011 г.
Sin el amor nada sirve para nada
След като се убедих, че си падам предимно по анатемосана от тоталитарните режими литература, се осмелих да посегна към театъра на Арабал. Преди години останах силно очарована от театъра на абсурда. Силно харесвам Жари (Ubu Roi), Йонеско (Les Rhinoseros) и Бекет (En attendat Godot). Няма да се впускам в обяснения колко любим е брилянтният Едуард Олби. Преди да стигна до гореизброените съм открила Сартр (малко пиеси са ме впечатлили толкова колкото Huis Clos) и Камю, когото харесвам много повече отколкото Сартр. След всичкото изчетено реших, че трябва да надникна в света Фернандо Арабал. Смело заявявам че това, което ми се случи беше любов от първо четене.
Снощи затваряйки "Великият церемониал" реших, че на сутринта ще пиша само за трите пиеси, които истински ме докоснаха. Арабал ме спечели с езика си - толкова жизненост, любов и откровеност до момента бях срещала само в текстовете на Виан.
В "Гробището на автомобилите" централна фигура е Еману - месията - музикант, който свири на бедните в гетото с риск да бъде хванат от полицията. Останалите музиканти от неговата трупа са същевременно и негови ученици, един от които накрая го предава с целувка. Еману споделя пред любимата си Дила за извършени престъпления, за които не става ясно дали не са само плод на въображението му, като в същото време рецитира заучени фрази, от които струи чист морал. Дила, която предлага секс услуги на обитателите на гетото, таи чувства към Еману, с когото консумират любовта си без задръжки и през цялото време се тревожи от евентуалното му залавяне. Финалът е ясен ... Докато четях историята на Еману се сещах за плътният, силно човешки образ на Исус изграден от Сарамагу и Казандзакис.
За мен Еману е въплъщение на истинския човек. Човек, които не се страхува да сгреши и да си признае грешките, не се свени да прави любов с жената, която го привлича. Щедър, безразсъден, налудничав и талантлив. Прекрасен образ!
Във "Великият церемониал" на сцената излиза друга силна мъжка фигура - Каваноза. Уродлив гърбушко със садистични наклонности, който освен физически е и емоционално осакатен от властната си родителка. Неспособен да създаде връзка с реална жена, той насочва еротичните си фантазии към кукли в естествени размери. Когато на сцената се появява младата мазохистична Сил, Каваноза разгръща своя потенциал. Арабал майсторски рисува триъгълника - майка-син-любима и техните страсти и страхове. За мен тук, както и в "Гробището на автомобилите", силата, която движи централните персонажи, е любовта. Нейните проявления във "Великият церемониал" са под формите на желание за доминиране, сляпа отдаденост и саможертва, синовна обич.
"Циркът на пънкарите" е любимата ми пиеса. Може би заради ненавистта ни, моята и на автора, към всички видове диктат. Заради стремежа към любов, заради отказа ни да "класифицираме" хората като използваме нормите наложени от една абсурдна система. Безцветна и жестока, машината на диктата прави безчет опити да превърне човека в част от себе си, отричайки неговата сексуалност. В "Циркът на пънкарите" калъпа наложен от системата е счупен. Чупенето става по възможно най-откровения начин - през любовта, себеоткриването и откриването пред другия, който в крайна сметка се оказва също толкова устремен към любов. Прекрасна, разтърсваща пиеса, която със смеха, веселието и пъстротата си рисува човека изправен срещу една абсурдна политическа система. Арабал показва, че именно любовта е най-приятният и истински начин да бъдеш себе си.
Фернандо Арабал, „Великият церемониал“, ИК ЛИК, 2009 г.
Ако имаш желание да напишеш рецензия за тази или друга книга на ЛИК, прочети тук: http://liikk.wordpress.com/2010/06/30/blogs/
Снощи затваряйки "Великият церемониал" реших, че на сутринта ще пиша само за трите пиеси, които истински ме докоснаха. Арабал ме спечели с езика си - толкова жизненост, любов и откровеност до момента бях срещала само в текстовете на Виан.
В "Гробището на автомобилите" централна фигура е Еману - месията - музикант, който свири на бедните в гетото с риск да бъде хванат от полицията. Останалите музиканти от неговата трупа са същевременно и негови ученици, един от които накрая го предава с целувка. Еману споделя пред любимата си Дила за извършени престъпления, за които не става ясно дали не са само плод на въображението му, като в същото време рецитира заучени фрази, от които струи чист морал. Дила, която предлага секс услуги на обитателите на гетото, таи чувства към Еману, с когото консумират любовта си без задръжки и през цялото време се тревожи от евентуалното му залавяне. Финалът е ясен ... Докато четях историята на Еману се сещах за плътният, силно човешки образ на Исус изграден от Сарамагу и Казандзакис.
За мен Еману е въплъщение на истинския човек. Човек, които не се страхува да сгреши и да си признае грешките, не се свени да прави любов с жената, която го привлича. Щедър, безразсъден, налудничав и талантлив. Прекрасен образ!
Във "Великият церемониал" на сцената излиза друга силна мъжка фигура - Каваноза. Уродлив гърбушко със садистични наклонности, който освен физически е и емоционално осакатен от властната си родителка. Неспособен да създаде връзка с реална жена, той насочва еротичните си фантазии към кукли в естествени размери. Когато на сцената се появява младата мазохистична Сил, Каваноза разгръща своя потенциал. Арабал майсторски рисува триъгълника - майка-син-любима и техните страсти и страхове. За мен тук, както и в "Гробището на автомобилите", силата, която движи централните персонажи, е любовта. Нейните проявления във "Великият церемониал" са под формите на желание за доминиране, сляпа отдаденост и саможертва, синовна обич.
"Циркът на пънкарите" е любимата ми пиеса. Може би заради ненавистта ни, моята и на автора, към всички видове диктат. Заради стремежа към любов, заради отказа ни да "класифицираме" хората като използваме нормите наложени от една абсурдна система. Безцветна и жестока, машината на диктата прави безчет опити да превърне човека в част от себе си, отричайки неговата сексуалност. В "Циркът на пънкарите" калъпа наложен от системата е счупен. Чупенето става по възможно най-откровения начин - през любовта, себеоткриването и откриването пред другия, който в крайна сметка се оказва също толкова устремен към любов. Прекрасна, разтърсваща пиеса, която със смеха, веселието и пъстротата си рисува човека изправен срещу една абсурдна политическа система. Арабал показва, че именно любовта е най-приятният и истински начин да бъдеш себе си.
Фернандо Арабал, „Великият церемониал“, ИК ЛИК, 2009 г.
Ако имаш желание да напишеш рецензия за тази или друга книга на ЛИК, прочети тук: http://liikk.wordpress.com/2010/06/30/blogs/
вторник, 4 януари 2011 г.
John Lennon - Mind Games
В събота попаднах на Битака и от там се сдобих с чудна книжка - текстове, приказки, интервюта. Все на Джон :)
понеделник, 3 януари 2011 г.
Money - Pink Floyd HD (Studio Version)
За мен 2011 започна белязана от знака на парите и работенето. Късмет от баницата (софийската такава)- богатство, от бургаската - повишение. На 1 Януари вече поработвах за допълнителни пари (за моя голяма радост в домашни условия), на 2 също. Днес съм в офиса. Работя на два фронта. И си мисля колко ли хубаво би било ако намеря начин за вадене на насъщния, различен от 8-часовото висене тук, на работното място. Трябва да направя нещо по въпроса. Засега единствения ми вариант е да спра да идвам на работа и да започна да пускам тото всяка седмица ... :)
Абонамент за:
Публикации (Atom)