Обявиха Умберто Еко за антисемит

заради написаното в последния му роман „Пражкото гробище” (Il cimitero di Praga).

PINK FLOYD - Brain Damage

"Арабският свят прави бизнес в България - на всеки ъгъл има дюнер"

...

Така ги разбира ББ нещата. Така си ги и казва.
Значи според него, след като си имаме дюнерджийница на всеки ъгъл, сме абсолютно недосегаеми за терористи от страните, с които правим дюнер-бизнес. Браво Бойко, браво Борисов! Ето така се градят отношения между народите! Във всяка ръка по един дюнер в борбата срещу световния тероризъм!

Brain damage отвсякъде.

A diamond indead.

David Bowie - Arnold Layne

The Cure - Just Like Heaven

Един безумно влюбен в жена си мъж :)

Огромни рожденници днес

Сезан Джанис и Едгар Алан По!

The Ramones - I Don't Want To Grow Up

И аз не искам, обаче кой ме пита ... а и да ме пита .. :) все тая

...

"Трябва да има какво да ядеш и кого да обичаш, за да можеш спокойно да слушаш проповедите на тема "Как да живеем и как да се държим".

Били Холидей

Jimi Hendrix - All Along the Watchtower

Автор на текста е Боб Дилън :)

1212 страници Шекспир

... са вече удома. Голямо четене ще падне. Чела съм по-голямата част от комедиите и трагедиите, гледала съм един романс ("Зимна приказка" на великолепният Мариус) и в някакви моменти пред очите ми са минавали сонети, цитати от тях ... хаос пълен. "Поредицата" за Хенри VIII ми беше напълно непозната. Сега си имам всичко това в една книга.

Страници - снежнобели
Шрифт - ужасно ситен (бях предупредена), но се чете. Текстът е разположен в две колони.
Корица - художникът Орлин Атанасов е избрал снимка на Шекспир, добавяйки от себе си една златна обица на лявото му ухо. Майтапчия човек. Дразнещо е. Рисунките вътре компенсират със стил.

I'd love to change the world

Много обичам Ten Years After. Обаче хрумката на неизвестния рекламен "гений" решил да използва това им парче в спотовете на Глобул ме вади от кожата ми.

Пее се вътре за войната (във Виетнам или някъде другаде, не зная), за замърсяването на планетата, за монопол, за пари (последните две думи! ах тези две думи в контекста на Глобул!!), но кой да седне да чуе цялото парче ... Силен социален текст, чиито идеи нямат нищо общо с Глобул. Лицемерно ми е някак. И пошло. Хипарски текст в спота на скапана корпорация.

В Капитал бях чела интервю с младеж, който няма мобилен телефон. Голяма сензация, осмо чудо световно. Аз се нахилих и му завидях на пича. За всичкото време, в което не му се налага да води тъпи разговори по телефона.

Everywhere is freaks and hairys
Dykes and fairies
Tell me where is sanity?

Tax the rich, feed the poor
Till we run out, rich no more

I'd love to change the world
But I don't know what to do
So I'll leave it up to you


Population, keeps on breedin'
Nation bleedin', still more feedin'
Economy

Life is funny, skies are sunny
Bees made honey, who needs money?
Monopoly

(Rich or poor)
(It's your fault)
(Screw you)

More pollutions, there's no solutions
Restitution, mass confusions

Spread the word
Rich or poor
Save the earth
Stop the war

Spoken:
(And we've got nothin' to do)
(Just turn on)

I'd love to change the world
But I don't know what to do
So I'll leave it up to you
Just turn me on.

50 стотинки

Купувайки си "Алексис Зорбас" (която някой ми затри) за безумната сума от 0.50 ст. се сдобих, по чиста случайност, с още една книга. Просто ми беше неудобно да дам 50 стотинки на продавачката и да си замина с една от най-великите книги писани някога. Ето как автобиографията на Били Холидей стана моя. Срещу сумата от 1 лев имах в себе си една вече четена много любима книга и една, която купих от учтивост, неудобство или нещо друго. За Били Холидей не знаех нищо друго освен, че е известна джаз певица. Снощи реших да прелистя книгата. В момента не мога да се откъсна от нея. Разбира се успях да излушам и някои от по-известните парчета на Лейди Дей. Страхотия!
Книгата ме върна към онези времена, в които сегрегацията в САЩ се е вихрила с пълна сила,а чернокожите са били унижавани по всевъзможни начини. Били Холидей е принудена да минава през задни входове, да седи гладна в автобуса, поради факта, че никой не желае и да сервира, да се облекчава в храсите край пътя, пътувайки към поредния град, където има участие, защото не я пускат дори в тоалетните на крайпътните закусвални, да търпи безброй други унижения. Защото е черна. А понякога защото е жена. В знак на простест срещу расизма Били изпява "Strange fruit", автор на текста е Луис Алън:

Southern trees bear a strange fruit
Blood on the leaves and blood at the roots
Black bodies swingin' in the southern breeze
Strange fruit hangin' from the poplar trees

Pastoral scene of the gallant south
The bulging eyes and twisted mouth
Scent of magnolias sweet and fresh
And the sudden smell of burning flesh

Here is the fruit
For the crows to pluck
For the rain to gather
For the wind to suck
For the sun to rot
For the tree to drop

Here is a strange and bitter crop.

Следват наркотици, любови, затвор, участия, плочи .. и така до 17 юни 1959 г. когато Били умира от цироза на черния дроб. That's Life I Guess...

Come Rain or Come Shine - B.B King / Eric Clapton

Billie Holiday - Come Rain Or Come Shine

The answer is blowin' in the wind

How many roads must a man walk down
Before you call him a man ?
How many seas must a white dove sail
Before she sleeps in the sand ?
Yes, how many times must the cannon balls fly
Before they're forever banned ?
The answer my friend is blowin' in the wind
The answer is blowin' in the wind.

Yes, how many years can a mountain exist
Before it's washed to the sea ?
Yes, how many years can some people exist
Before they're allowed to be free ?
Yes, how many times can a man turn his head
Pretending he just doesn't see ?
The answer my friend is blowin' in the wind
The answer is blowin' in the wind.

Yes, how many times must a man look up
Before he can see the sky ?
Yes, how many ears must one man have
Before he can hear people cry ?
Yes, how many deaths will it take till he knows
That too many people have died ?
The answer my friend is blowin' in the wind
The answer is blowin' in the wind.

Това е едно от най-силните парчета писани някога. Заради него ще се науча да свиря на китара :) Ще си науча само него и по цял ден ще дрънкам и ще си пея. И ще ми е гот. След 80 години, като ми поомръзне, ще се науча да свиря Somebody To Love на Jefferson Airplane, ще си посадя едно поле трева и по цял ден ще я гледам как расте .. докато си припявам Don't u want somebody to love ...

Обещавам си

Не очаквах никакви подаръци, а ето че между 24 и 31 Декември се сдобих с 1 Хорхе Букай и 5 Удхауса. В момента правя опити да премахна последиците от първия с онези 5. :) Няма да обяснявам защо прочетох книгата на Букай. Добре де. Беше ми любопитно. :)

Не е честно да има толкова много хубави книги и толкова малко време за четене. Да живеят СГТ и големите чанти! Що екземпляри на "Библиотека Галактика" и не само, съм изчела седнала на автобусна седалка, винаги до прозореца и в посока на движението! No more шофиране anymore! Не и докато не приключа с камарата нови книги, която освен Удхаус включва Хелър, Капоти, Хайнлайн, Булгаков, Бьол, Азимов, Кларк, Твен, Бредбъри, биографиите на Едит Пиаф и Били Холидей (за тази последната нямам търпение, но съм решила твърдо първо да приключа с Хайнлайн и "Щурата Джил"!)... забравям някакви ...

Тържествено неделно си обещавам, че няма да си купя нито една книга в близките 2 месеца!

Кучешки живот :)

Утре нещата ще се случват по ето този начин. От дивана удома. 100 % мързел!:)
Засега успяваме да се поберем двете на него. Като често тя изпълнява доста успешно ролята на одеалце за крака или мека възглавничка. Или просто на гушливо куче.

Sin el amor nada sirve para nada

След като се убедих, че си падам предимно по анатемосана от тоталитарните режими литература, се осмелих да посегна към театъра на Арабал. Преди години останах силно очарована от театъра на абсурда. Силно харесвам Жари (Ubu Roi), Йонеско (Les Rhinoseros) и Бекет (En attendat Godot). Няма да се впускам в обяснения колко любим е брилянтният Едуард Олби. Преди да стигна до гореизброените съм открила Сартр (малко пиеси са ме впечатлили толкова колкото Huis Clos) и Камю, когото харесвам много повече отколкото Сартр. След всичкото изчетено реших, че трябва да надникна в света Фернандо Арабал. Смело заявявам че това, което ми се случи беше любов от първо четене.

Снощи затваряйки "Великият церемониал" реших, че на сутринта ще пиша само за трите пиеси, които истински ме докоснаха. Арабал ме спечели с езика си - толкова жизненост, любов и откровеност до момента бях срещала само в текстовете на Виан.

В "Гробището на автомобилите" централна фигура е Еману - месията - музикант, който свири на бедните в гетото с риск да бъде хванат от полицията. Останалите музиканти от неговата трупа са същевременно и негови ученици, един от които накрая го предава с целувка. Еману споделя пред любимата си Дила за извършени престъпления, за които не става ясно дали не са само плод на въображението му, като в същото време рецитира заучени фрази, от които струи чист морал. Дила, която предлага секс услуги на обитателите на гетото, таи чувства към Еману, с когото консумират любовта си без задръжки и през цялото време се тревожи от евентуалното му залавяне. Финалът е ясен ... Докато четях историята на Еману се сещах за плътният, силно човешки образ на Исус изграден от Сарамагу и Казандзакис.

За мен Еману е въплъщение на истинския човек. Човек, които не се страхува да сгреши и да си признае грешките, не се свени да прави любов с жената, която го привлича. Щедър, безразсъден, налудничав и талантлив. Прекрасен образ!

Във "Великият церемониал" на сцената излиза друга силна мъжка фигура - Каваноза. Уродлив гърбушко със садистични наклонности, който освен физически е и емоционално осакатен от властната си родителка. Неспособен да създаде връзка с реална жена, той насочва еротичните си фантазии към кукли в естествени размери. Когато на сцената се появява младата мазохистична Сил, Каваноза разгръща своя потенциал. Арабал майсторски рисува триъгълника - майка-син-любима и техните страсти и страхове. За мен тук, както и в "Гробището на автомобилите", силата, която движи централните персонажи, е любовта. Нейните проявления във "Великият церемониал" са под формите на желание за доминиране, сляпа отдаденост и саможертва, синовна обич.

"Циркът на пънкарите" е любимата ми пиеса. Може би заради ненавистта ни, моята и на автора, към всички видове диктат. Заради стремежа към любов, заради отказа ни да "класифицираме" хората като използваме нормите наложени от една абсурдна система. Безцветна и жестока, машината на диктата прави безчет опити да превърне човека в част от себе си, отричайки неговата сексуалност. В "Циркът на пънкарите" калъпа наложен от системата е счупен. Чупенето става по възможно най-откровения начин - през любовта, себеоткриването и откриването пред другия, който в крайна сметка се оказва също толкова устремен към любов. Прекрасна, разтърсваща пиеса, която със смеха, веселието и пъстротата си рисува човека изправен срещу една абсурдна политическа система. Арабал показва, че именно любовта е най-приятният и истински начин да бъдеш себе си.



Фернандо Арабал, „Великият церемониал“, ИК ЛИК, 2009 г.

Ако имаш желание да напишеш рецензия за тази или друга книга на ЛИК, прочети тук: http://liikk.wordpress.com/2010/06/30/blogs/

John Lennon - Mind Games

В събота попаднах на Битака и от там се сдобих с чудна книжка - текстове, приказки, интервюта. Все на Джон :)

Money - Pink Floyd HD (Studio Version)

За мен 2011 започна белязана от знака на парите и работенето. Късмет от баницата (софийската такава)- богатство, от бургаската - повишение. На 1 Януари вече поработвах за допълнителни пари (за моя голяма радост в домашни условия), на 2 също. Днес съм в офиса. Работя на два фронта. И си мисля колко ли хубаво би било ако намеря начин за вадене на насъщния, различен от 8-часовото висене тук, на работното място. Трябва да направя нещо по въпроса. Засега единствения ми вариант е да спра да идвам на работа и да започна да пускам тото всяка седмица ... :)