вторник, 27 септември 2011 г.
Късмет днес
Бях седнала да пиша важно писмо днес сутринта. Почти бях готова и лаптопа угасна. Проверих кабели, зарядно всичко си беше наред, но не успях да го запаля. Тръгнах към офиса ядосана, че не съм успяла да си изпратя важния мейл мислейки си, че задължително трябва да намеря читав сервиз за компютри в квартала, където да не ми смъкнат 3,5 кожи от гърба. Денят мина неусетно бързо, междувременно ровейки се из мрежата успях да попадна на един съвсем удобен сервиз за ремонт на компютри, прибрах се, за да взема и занеса машината, но за всеки случай реших да направя един опит. И той запали. Потегли си все едно нищо не е било... :)
сряда, 7 септември 2011 г.
Смъртоносният атентат срещу Георги Марков се е случил на тази дата
Ще цититрам Уикипедия:
"На 7 септември 1978 г. (рожденния ден на Тодор Живков), Георги Марков стига пеш по моста „Ватерло“ в Лондон над река Темза до автобусна спирка, пътувайки към работното си място в Би Би Си. На това място, изведнъж той почувства пронизителна болка, като ужилване от насекомо, в задната част на десния си крак. Марков поглежда зад себе си и вижда човек, който взима чадър от земята. Непознатият бързо пресича от другата страна на улицата и хваща такси. Случаят се запомня като „Убийството с чадър“, като се твърди че физическият убиец е Франческо Гулино, с кодово название „Пикадили“.
Когато пристига на работа в офиса на Би Би Си, Марков забелязва малка червена пъпчица на мястото на „ужилването“, като болката не стихва. Той споделя с поне един от своите колеги в Би Би Си за инцидента. Същата вечер Марков развива треска и бива приет в лондонската болница „Сейнт Джеймс“, където умира три дни по-късно, на 11 септември 1978.
Поради обстоятелствата около Марков като дисидент, и подозренията които споделя с докторите в болницата, че може да е бил отровен, Скотланд Ярд назначават подробна аутопсия на трупа. Криминалните патолози откриват сферично метално топче забито в прасеца на Марков.
Топчето е с диаметър 1.52 мм и съставено от 90% платина и 10% иридий. Пробито е по цялата си дължина с два канала с диаметър 0.35 мм, които образуват кухина с формата на Х. По-нататъшните експертизи откриват следи от токсичното вещество рицин. Дребните дупчици били покрити със захарна субстанция, създавайки мехур който задържа отровата в кухините на топчето. Тази специална субстанция била предназначена да се топи при температура 37°С (температурата на човешкото тяло). След като топчето е изстреляно по Марков, „захарните тапи“ се разтопяват, отпушват каналчетата, и после рицинът се абсорбира в кръвния поток. Смъртта на Марков е била неизбежна независимо от това дали лекуващите доктори са знаели какво е отровното вещество в кръвта му, защото срещу рицинът няма противоотрова.
"На 7 септември 1978 г. (рожденния ден на Тодор Живков), Георги Марков стига пеш по моста „Ватерло“ в Лондон над река Темза до автобусна спирка, пътувайки към работното си място в Би Би Си. На това място, изведнъж той почувства пронизителна болка, като ужилване от насекомо, в задната част на десния си крак. Марков поглежда зад себе си и вижда човек, който взима чадър от земята. Непознатият бързо пресича от другата страна на улицата и хваща такси. Случаят се запомня като „Убийството с чадър“, като се твърди че физическият убиец е Франческо Гулино, с кодово название „Пикадили“.
Когато пристига на работа в офиса на Би Би Си, Марков забелязва малка червена пъпчица на мястото на „ужилването“, като болката не стихва. Той споделя с поне един от своите колеги в Би Би Си за инцидента. Същата вечер Марков развива треска и бива приет в лондонската болница „Сейнт Джеймс“, където умира три дни по-късно, на 11 септември 1978.
Поради обстоятелствата около Марков като дисидент, и подозренията които споделя с докторите в болницата, че може да е бил отровен, Скотланд Ярд назначават подробна аутопсия на трупа. Криминалните патолози откриват сферично метално топче забито в прасеца на Марков.
Топчето е с диаметър 1.52 мм и съставено от 90% платина и 10% иридий. Пробито е по цялата си дължина с два канала с диаметър 0.35 мм, които образуват кухина с формата на Х. По-нататъшните експертизи откриват следи от токсичното вещество рицин. Дребните дупчици били покрити със захарна субстанция, създавайки мехур който задържа отровата в кухините на топчето. Тази специална субстанция била предназначена да се топи при температура 37°С (температурата на човешкото тяло). След като топчето е изстреляно по Марков, „захарните тапи“ се разтопяват, отпушват каналчетата, и после рицинът се абсорбира в кръвния поток. Смъртта на Марков е била неизбежна независимо от това дали лекуващите доктори са знаели какво е отровното вещество в кръвта му, защото срещу рицинът няма противоотрова.
18% сиво
... е последната книга, която прочетох. Мачка. Толкова е добра, че не успях да заспя до 5 сутринта ... след като я приключих в 3. 2 часа лежах в леглото и си мислех. Мълчах си и си мислех. За това колко много ми дават думите. Емоция. Смисъл. Топлина. Отдавна не бях чела нещо толкова добро. На моменти се сещах за любимата ми "Дзен и изкуството да поддържаш мотоциклет". Финалът. Сграбчва те и те хвърля в стената.
Благодаря ти, Захари.
Благодаря ти, Захари.
Абонамент за:
Публикации (Atom)