За мен не може да съществува друг Родя освен този на Иван Юруков. Снощи бях смазана от огромния талант на Юруков и Шамли, които изиграха Достоевски по единствения възможен за мен начин. Потънах в безвремие, една от най-любимите ми книги ме погълна, там, от сцената, разтърси ме отново, по същия поразяващ начин, по който го стори романа, но сега още по-плътно и настървено отекваха думите на Родион Романович:
— И разбрах тогава, Соня, че властта се дава само на този, който посмее да се наведе да я вземе. Тук има едно, само едно: трябва просто да посмееш. Аз тогава стигнах до една мисъл, за пръв път през живота си, до която никой преди мене не е стигал! Никой! На мене изведнъж ми стана ясно като бял ден: как така нито един човек досега не е посмял и не смее, минавайки покрай цялата тази нелепост, да хване чисто и просто всичко това за опашката и да го запрати по дяволите! Аз… аз поисках да се осмеля и убих… аз поисках само да се осмеля, Соня, ето цялата причина!
сряда, 29 декември 2010 г.
Изкуството трябва да провокира
Страхотно интервю с любимия Давид Черни - обожавам чувството му за хумор!
http://frognews.bg/news_30108/David_CHerni_Izkustvoto_triabva_da_provokira/
http://frognews.bg/news_30108/David_CHerni_Izkustvoto_triabva_da_provokira/
петък, 24 декември 2010 г.
Коледно дръвче
Ето я елхата-подарък от лесничейство "Дикчан" - нагиздена и прелестна (подхлъзнах се и се попрестарах с украсата, признавам си)!
вторник, 21 декември 2010 г.
понеделник, 20 декември 2010 г.
Елхата ми е при мен!
След едноседмична липса на каквато и да е информация и все по-бързо препускащи дни, днес най-сетне получих мейл от ДДС Дикчан, с който ме уведомиха, че елхата ми пътува към мен. Имаше и телефон за връзка с шофьора :) Преди по-малко от час дръвчето беше взето от буса и приютено в офиса ми, където, опасявам се, е прекалено топло в момента ... Утре ще бъде отнесено удома, а там му предстои съвсем фина украса (красиво е и без глупави гирлянди, на кого му трябват?!), ще има също много снимки, много обич и едва две седмици в стая, след което ще бъде изнесено на терасата, където пак ще му се любуваме, докато не дойде момента да бъде отнесено на вилата или в планината - за засаждане.
Трябва да измисля подарък за страхотните хора от лесничейство Дикчан..
Трябва да измисля подарък за страхотните хора от лесничейство Дикчан..
петък, 17 декември 2010 г.
четвъртък, 16 декември 2010 г.
По Коледа стават чудеса!
Една безкрайно приятна изненада днес! Пристигам в офиса тази сутрин и узнавам, че с вестник "24 часа" ще се продават (по желание, разбира се) 1260 страници Шекспир, в превод на Валери Петров. Не помня от колко точно време мечтая да имам всички творби на Шекспир в личната ми библиотека. Най-хубавото е, че вече имам книгата, а също и дълг, който ще изплатя догодина :)
Правда, благодаря!!!!
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=703444
Полет над кукувиче гнездо
Снощи. Аз и петима приятели на трети ред в Народния театър. След постановката никой нямаше сили да говори, гледахме се, усмихвахме се и бяхме щастливи. Защото за тези три часа се случи това, което трябваше да се случи - ТЕАТЪР.
Поклон пред огромния талант на Морфов и всички артисти, които играха с душа, а те до един играха точно по този начин. И публиката го разбра.
Снимката от спектакълa e взета от сайта на в-к Капитал
сряда, 15 декември 2010 г.
вторник, 14 декември 2010 г.
Echoes - Pink Floyd - full version ( Meddle ), high quality Pt. 1/3
сякаш не е от хора правено това ...
Бяла светлина, бяла жега: Арт рокът!
Снощи БНТ излъчиха прекрасен документален филм на BBC. През 2007 г. излиза поредицата им "Седемте епохи на рока." Миналия понеделник, в чест на Джон Ленън, излъчиха LENNONY. Филмът , не е от поредицата, но това не му пречи да бъда великолепен. Интересен разговор с Йоко. Снощи (придвидливо си бях сложила аларма на телефона!)беше ред на историята на арт-рока - Pink Floyd, Velvet Underground, David Bowie, Genesis, Roxie Music. За мен лично този един час беше пир за сетивата. Седя и слушам как Бауи обяснява, че Сид Барет е бил негово вдъхновение, същото споменава и Лу Рийд, а младият Питър Гейбриъл изкача на сцената облечен в дълга червена рокля и с лисича маска на лицето ... аз немея потопена в магията на всички онези, които са творили. Не просто музика, а ИЗКУСТВО!
Този един час обаче никак не ми стигна ... нормално. Предстоят още няколко серии от поредицата, които ще бъдат излъчвани всеки понеделник. Повече информация за самата поредица тук: http://www.bbc.co.uk/music/sevenages/А за излъчването и по БНТ - на сайта на телевизията.
събота, 11 декември 2010 г.
Панаир на Книгата НДК 11.12.2010
Няма нужда да обяснявам, че с колкото пари отида там, толкова ще изхарча. Е, влязох с 30 и излязох без една стотинка. Нарочно се ограничих, идат празници все пак и не е добре човек да мисли само за себе си. Книжка-подарък вече купих една, но от друго място. Останалите подаръци също вече са планувани. С какво се прибрах удома:
"Туп" - Т. Пратчет (почти прочетена)
"Народна Топка" - Михаел Вивег
"Врагът" - Еманюел Карер
"Роман с кокаин" - М. Агеев (дълго време критиците са смятали Набоков за автор на тази книга)
"Братя Карамазови" - Ф. Достоевски и "Отбой в полунощ" - У. Уортън
Последните две съм чела, но не бяха мои. И тъй като са от книгите, които ще бъдат препрочитани реших, че сега е моментът да си ги набавя. Всички книги са купени с отстъпка от коричната цена. "Колибри" имаха страхотна разпродажба на хубави, поне според мен, книги. Всъщност, "Колибри" нямат слабо издание. Колко ли пъти до момента съм споменала думата "книга" ... :-)
Успях да посетя щандовете на почти всички любими издателства. А до някои умишлено не стигнах (липса на пари, не друго). За голямо съжаление така и не успях да открия щанда на "Лик",въпреки че Светла придвидливо ме беше снабдила с инструкции, с този на "Вузев" се озорихме доста (незаслужено миниатюрен е!!!), въпреки че организаторите бяха сложили на всеки от трите етажа пана с имената на издателствата и номерата на щандовете ...
Догодина пак. И дано с повече пари!
петък, 10 декември 2010 г.
Pink Floyd - Speak To Me/Breathe/On The Run
В момента препрочитам "Полет над кукувиче гнездо" на Киси. Стигнах до момента, в който Хардинг обяснява на Макмърфи своята теория за хората-зайци. Не знам защо в главата ми зазвуча ето това: "Run rabbit run , dig that whole, forget the sun and when at last the work is done don't sit down it's time to dig another one ... " . Не знам дали има връзка между романа на Киси и текста на песента, която всъщност започва така: "I've always been mad, I know I've been mad, like the
most of us...very hard to explain why you're mad, even if you're not mad..."
сряда, 8 декември 2010 г.
Живо дръвче за Коледа
Тези дни се замислих над идеята за живо дръвче удома за Коледа. От години посрещаме зимните празници в компанията на изкуствена елха, което мен никога не ме е радвало особено, но при все, че за мен природата е най-важна, а и тъй като не съм била готова да поема отговорността да се грижа и садя дръвче, съм укасявала пластмаса. Е, за мен моментът настъпи. От няколко месеца живея с желанието да посадя дърво. И вчера решението бе взето. Ще бъде коледно и ще поседи удома преди да бъде посададено там, където съм сигурна, че ще вирее. Вчера се поразрових из мрежата и попаднах на инициатива на Държавно лесничейство “Дикчан намиращо се в село Сатовча - хората подаряват живи коледни дръвчета, като изискването е след празниците те да бъдат засадени. Веднага намерих координатите на лесничейството и изпратих запитване по електронната поща. За мое приятно изумление днес сутринта ме чакаше любезен отговор - да, имали такава инициатива и да, ще имам моето дръвче, поискаха само да им изпратя телефонен номер за връзка. Бяха ми изпратили и тази картичка-брошура. УРААА!!
Ровейки за още информация попаднах тук:
http://wwf.panda.org/bg/get_involvedd/christmas_tree/
Остава ми само да им изпратя мейл, с който да попитам дали моят Picea abies (смърч) ще може да бъде посаден в парк Витоша. :)
сряда, 1 декември 2010 г.
Freddie Mercury - Living on My Own
Днес е 1 Декември - Световен ден за борба срещу СПИН.
Липсваш, Фреди ...
събота, 27 ноември 2010 г.
Гладомор и Големият терор - приказка за Злото
През последната събота от месец Ноември в Украйна се почита паметтна на 10 милиона украинци загинали в рамките на 1932-33 г. в следствие на глад, или по точно в следствие геноцида на Сталин. От 1917 до 1921 Украйна е независима държава, но след Октомврийската революция тя е погълната от СССР. Получава независимост едва през 1991, ясно е какво се случва тогава ...
Надниках в Уикипедия, за да разбера дали ще успея да открия там това, което ме интересува. Сред всички събития, изредени в стройна колонка, две години приковават вниманието ми: "1932-33 — Гладомор: зърното на селяните се конфискува, милиони умират от глад". Колко милиона не е споменато. Аз обаче знам и ще го напиша отново. 10 МИЛИОНА. Не са изброени и народностите, но аз знам, че сред милионите украинци има хиляди българи.
Следващите цитирани години са: "1929-1940 г. — Големият терор: Показни процеси, арести и заточаване на видни интелектуалци, учени, писатели, артисти и културни дейци, въвежда се строга цензура, забранява се религиозната дейност, разрушават се църкви, разграждат се националните украински институции". Колко познато звучи това. До болка. България не е минала през първото, но се надявам още да помни второто. Няма как да не се сетя за съдбата на Райко Алексиев ... и още хиляди като него, убити от режима българи. Не искам да сравнявам. Просто горните редове предизвикаха спомена и реших, че някой ден ще напиша повече за това, което чувствам като българка. За срама от комунизма, за непреклонноста ми. За липсата на прошка и смирение в душата ми.
Поклон пред паметта на тези 10 милиона невинно загинали души. Поклон пред болката им. Поклон пред нечовешкото страдание.
P.S. България към момента не е признала официално съществуването на този геноцид.
Надниках в Уикипедия, за да разбера дали ще успея да открия там това, което ме интересува. Сред всички събития, изредени в стройна колонка, две години приковават вниманието ми: "1932-33 — Гладомор: зърното на селяните се конфискува, милиони умират от глад". Колко милиона не е споменато. Аз обаче знам и ще го напиша отново. 10 МИЛИОНА. Не са изброени и народностите, но аз знам, че сред милионите украинци има хиляди българи.
Следващите цитирани години са: "1929-1940 г. — Големият терор: Показни процеси, арести и заточаване на видни интелектуалци, учени, писатели, артисти и културни дейци, въвежда се строга цензура, забранява се религиозната дейност, разрушават се църкви, разграждат се националните украински институции". Колко познато звучи това. До болка. България не е минала през първото, но се надявам още да помни второто. Няма как да не се сетя за съдбата на Райко Алексиев ... и още хиляди като него, убити от режима българи. Не искам да сравнявам. Просто горните редове предизвикаха спомена и реших, че някой ден ще напиша повече за това, което чувствам като българка. За срама от комунизма, за непреклонноста ми. За липсата на прошка и смирение в душата ми.
Поклон пред паметта на тези 10 милиона невинно загинали души. Поклон пред болката им. Поклон пред нечовешкото страдание.
P.S. България към момента не е признала официално съществуването на този геноцид.
петък, 26 ноември 2010 г.
Прекрасен подарък днес
Преди няколко часа в офиса ми бе доставена книгата на Фернандо Арабал "Великият церемониал". Избрах си я от списъка предоставен от издателство "Лик". Информация за чудесната им инциатива ето тук:
http://liikk.wordpress.com/2010/06/30/blogs/
Прелистих предговора. Довечера се захващам със сериозното четене.
Специални благодарности на Севда Козарева.
вторник, 23 ноември 2010 г.
Всички тигри може напълно да изчезнат от Земята към 2022 г.
David Bowie изпя I'm afraid of Americans, аз пък искам да изкрещя така, че целия свят да ме чуе - I'm afraid of Humans! Преглеждам пресата днес и попадам на статия обясняваща в подробности какво точно се случва на тигрите, колко подвида сме унищожили, колко струва кожата на една голяма котка, ноктите, мустаците, ушите... За да не голословя, ето и статистика - по данни на WWF сега в света има около 3200, докато преди век те са били 100 хил. Три от осемте подвида са изчезнали. И в крайна сметка за всичко са виновни китайците, защото там търсенето е най-голямо (различни части от тигъра от векове са считани за мощни афродизиаци).
Искам всички да се превърнем в безполови, хрупащи трева охлюви. И планетата ще си отдъхне. Лично аз не смятам, че човечествето е кой знае какъв фактор за затриването на Земята, но пък за унищожаването на огромен брой видове добре се е постарало и сякаш е време да поспре. Да наминат тия дни да ни очистят марсианците предлагам. От друга страна силно се съмнявам, че има по-големи гадини от нас в тоя безбрежен Космос :)
понеделник, 22 ноември 2010 г.
Money!
The success of the album "The Dark Side of the Moon" brought previously unknown wealth to all four members of the band. Some of the profits were invested in the production of Monty Python and the Holy Grail. :)
неделя, 21 ноември 2010 г.
Anathema!
Снощи в зала "България" се случи нещо, което убедена съм, до този момент не се беше случвало в България. Прекрасните музиканти от Анатема направиха концерт, който дълго ще се помни от феновете им и въобще от всички, които присъствахме снощи, омагьосани, очаровани и завинаги техни.
Братята Кавана са великолепни - Винсент и Дани изкачат на сцената веднага след гост-музиканта Петер Карлсен, за да не спрат да ни подаряват парчета от великолепната си музика почти 3 часа. Започват с Thin Air. Всички знаем, че ще свирят предимно парчета от новия си албум. Тишина ...и Музика. Продължават с Summernight Horizon ... очите ми се напълват със сълзи. От радост, от вълнение, от благодарност за страхотния концерт, който най-после се случи. Трудно е да се опише музиката на Анатема с думи. Поне на мен ми е изключително трудно.
Тук е и ангелогласната Лий Дъглас (силен чист глас, сравнявам я моментално с Beth Gibbons... ). Прекрасна! A Natural Disaster ... към края само нейния глас без музика ... Вълшебство! Ние оставаме зашеметени. Разбира се гръмват аплодисменти, но никой не е тук. Отнесени ...
Залата е със седалки, но седящи няма. Има гора от ръце и погледи вперени в сцената, където се случва концертЪТ на 2010г!
Братята не спират да се шегуват с публиката, по някое време Винсент казва, че сме най-шумната публика, която някога е виждал и че не може да се чува от нас! Залата избухва. Отвсякъде се носят възторжени викове, сливат се в един глас, този на залата, и ведно с бурните аплодисменти литват към момчетата (и момичето) от Анатема.
Оставам много приятно изненадана от изпълнението на Closer. На живо ми хареса значително повече от студийния вариант. Звукът в залата е кристален (Поклон към организаторите от рок-радио "Тангра"). Наближава 23 часа. В този момент залата избухва - Anathema забиват Empty. Умишлено не погледнах сетлиста им за този концерт, исках изненади. Е, получих ги! :) Това беше първата тяхна песен, която чух, в далечната 1999 г. Тогава ми попадна някаква метъл компилация, където Anathema са включени с Empty - причината да започна да ги слушам.
В някакъв момент Винсент казва ... "Тук сме за първи път, затова ще ви изсвирим Sleepless". Залата експлоадира! Това е големият подарък, който всички очакваме! Вече е 11.30 а Anathema не спират ... от сцената струи нечовешка енергия ...Винсънт прави някакви невероятни неща с китарата. От къде тази сила?
Следват Flying, One Last Goodbye и последна Fragile Dreams, по време на която аз напускам залата. През цялото време се надявам да има кавър на Флойд за финал ... така и не дочаквам края, интуитивно, от страх да не се разочаровам, си тръгвам...
http://www.setlist.fm/setlist/anathema/2010/bulgaria-hall-sofia-bulgaria-43d2bfa3.html
петък, 19 ноември 2010 г.
Anathema - Summer Night Horizon
Утре в зала "България" ще се лее магията на Анатема!
20 години страхотна музика!
сряда, 17 ноември 2010 г.
ББ рече:
“Ако им дадем още 25 млн. на БАН, ще са най-умните в света. Ако не им дадем, значи ги убиваме”
Тук е моментът да вмъкна две от епиграмите на Радой Ралин, съвсем подходящи по повод изказването на ББ във връзка със съдбата на БАН:
"По е лоша простотията
и от лошотията."
“Не се страхувам от министъра на културата,
а от културата на министъра”.
Радой го няма, но ББ е тук ...
Тук е моментът да вмъкна две от епиграмите на Радой Ралин, съвсем подходящи по повод изказването на ББ във връзка със съдбата на БАН:
"По е лоша простотията
и от лошотията."
“Не се страхувам от министъра на културата,
а от културата на министъра”.
Радой го няма, но ББ е тук ...
Жената зад щанда
Често си купувам книги на старо само и единствено от една сергия, намираща се на едно точно определено място, в един съвсем конкретен град. Координатите издавам само на най-запалените адепти. Защо точно от там ли? Защото днес, след като ми връчи прекрасно друго издание на "Стас и Нели", заменяйки ужасно миришещатa, купена вчера книга (беше акуратно опакована и нямаше как да се реагира на момента, а аз напоследък никак не се сещам да разопаковам), жената зад щанда ми смигна и ми подаде "Дяволиада" на Булгаков. :)
Анатема ще свирят в зала България вместо в клуб Blue Box
"Концертът на Анатема (Anathema) ще се състои не в столичния клуб Blue Box според първоначално обявеното, а в зала "България".
Както MySound.bg извести, прочутата ливърпулска банда ще изнесе първото си шоу у нас на 20 ноември, събота.
"Техническият проблем около звученето в Blue Box, заради който отпаднаха няколко концерта там наскоро, е само една от причините. Най-важната от тях е, че искаме величествената група да удари във величествена зала каквато е "България".
Атмосферата в нея е далеч по-подходяща, обясни за MySound. bg Васил Върбанов от "Тангра Мега Рок", по чиято покана пристигат британските корифеи на дуум метъла и готика.
Закупените досега билети важат без презаверка, поясни той.
Норвежецът Петер Карлсен ще бъде специален гост на Анатема, които празнуват 20-годишна славна кариера с нов албум – "We’re Here Because We’re Here".
Както вече ви съобщихме, той ще бъде представен основно пред родната публика."
Източник: mysound.bg
Мисля да умра от кеф ...
Както MySound.bg извести, прочутата ливърпулска банда ще изнесе първото си шоу у нас на 20 ноември, събота.
"Техническият проблем около звученето в Blue Box, заради който отпаднаха няколко концерта там наскоро, е само една от причините. Най-важната от тях е, че искаме величествената група да удари във величествена зала каквато е "България".
Атмосферата в нея е далеч по-подходяща, обясни за MySound. bg Васил Върбанов от "Тангра Мега Рок", по чиято покана пристигат британските корифеи на дуум метъла и готика.
Закупените досега билети важат без презаверка, поясни той.
Норвежецът Петер Карлсен ще бъде специален гост на Анатема, които празнуват 20-годишна славна кариера с нов албум – "We’re Here Because We’re Here".
Както вече ви съобщихме, той ще бъде представен основно пред родната публика."
Източник: mysound.bg
Мисля да умра от кеф ...
вторник, 16 ноември 2010 г.
Hey, daddy-o I don't wanna go down to the basement!
ББ, и аз не искам в "мазето"!!!!
http://e-vestnik.bg/10414/rusofili-rusofobi-vratove-i-rubli-koy-e-kriv-i-koy-e-prav-za-gaza/
понеделник, 15 ноември 2010 г.
Бягай, Заеко - разговор с Нойзи
Как се чувствате, как живеете?
Добре, благодаря. Вече не се терзая заради непостигнатото, а за по-важни неща като бъдещето на дъщеря ми. Плюс как, ако съдбата ми отпусне достатъчно време, да я науча да мисли. Разбира се, с помощта на стари приятели като Аристотел и магарето Йори.
Какво ви се прави? Това, което правите, или има и нещо друго?
В момента се мъча да превърна Playboy в престижно списание за зрели, интелигентни мъже, които да го четат – ама буквално да го четат. Да го излекувам от жълтата треска, от която боледуваше в последно време, да му придам малко класа, да говори хем смислено, хем забавно. И, с повече късмет, да повдигна фотографията на голи жени у нас на по-високо равнище. Но нямам натрапчиво чувство за значимост, за дон Хуан Матус – смятам простичко, че дори да помогнеш на един-единствен човек със стила и умствения напън, това е достатъчно. Светът, знаете, е пола, която искаш да повдигнеш, затова гледам да внимавам с жените – например тристагодишната Руска империя е рухнала най-вече защото наследникът Николай Александрович за зла врага се влюбил в една от принцесите Хесенски, които са пренасяли хемофилията от род в род.
Кои са ви маркерите за нормалност?
Дъщеря ми, жена ми, Сашо Жеков. И другите гиганти, по чиито рамене пълзя, за да видя евентуално по-надалеч.
Удоволствията и помъдряването как вървят?
В полза на отказа от удоволствия. Човек – това означава да страдаш, да бъдеш онеправдан, но и да се бориш, да не се предаваш. Да носиш бог в себе си, но и да не му се даваш. Да намериш кауза, дете, жена – които да са ден и нощ в ума ти, и да съзнаваш, че животът ти без тях би бил сурово, безрадостно нагорнище. А иначе – да поддържаш висок дух въпреки натрупаната скръб и извечния порив на високоинтелигентния човек да се самоубие, който често скимти тихо в най-тъмните кътчета на душата. Дори и пеш, да се стараеш да изглеждаш, сякаш си на кон.
Какво е общото между Black Label, където обичате да ходите, и Класическата гимназия, която сте завършил?
Не виждам културен сблъсък, какъвто се съдържа във въпроса. Разбирам уловката – да, нито един фен на Тома от Аквино например не би съчетал умственото отшелничество със светска среда, нали така? Ами тогава да приемем, че съм тъп, весел волтерианец-казановист, и тогава основанието за въпроса ви изчезва.
Какво остана от "Егоист"? Беше култ, стремеж, надежда, беше принадлежност, люпилня за блестящи автори. И после?
Нищо. С малко вдъхновение сглобихме мъничък ренесанс, но, фигуративно казано, не намерихме родните Медичи да инвестират в него, за да го превърнат в нещо важно, което действително стига до мнозина и променя нещо в живота. А не само част от умствените нагласи на част от хората за част от времето. Светът на списанията е малък, побира се на длан – и тогава, и сега у нас важи максимата, че ако нещо не го дават по телевизора, не се случва, като сега всъщност трябва да добавим и неща като фейсбук. Иначе "Егоист" в моите спомени е странно, непонятно нещо, като чернокож нацист. Случи се, с извинение, като при големите рок групи – точно тези хора, точно този певец, барабанист и носач на апаратурата, в точно това време, с изумителни избухвания на духа, с неподражаема лекота, но и съзнанието, че правият път е стръмният. Бяхме еднородни, не еклектични, чувствахме нещо като мисия да имаме истинска стойност и да довлечем насила проклетия, така лелеян Запад у нас: Емил Захариев, Сашо Жеков, Ина Григорова, Емилиян Събев, Карбовски. Дано не прозвучи тъпо, но, дето вика Казандзакис, се чувствахме сякаш бог обикаля около всички ни като лъв; от време на време усещахме дъха му, чувахме ръмженето му, виждахме да блестят в мрака очите му - но нямаше страх, не го предадохме. Борихме се за модерност и съизмеримост, жадно, пламенно, с целия си наивитет, остроумие, добро образование, писателска сръчност – да сложим и ние една тухла в новия градеж, да имаме принос. Но не стана и днес се чувствам повален. В последното десетилетие нещата се върнаха на местата си, всичко почива на приложната култура и трезвата пресметливост, както може би трябва, животът не дължи нищо никому. А, като казах "трезвата" – и ако позволите една шега: наскоро четох интервю с Кийт Ричардс по повод там преиздание на Exile On Main St.; той в общи линии казва, че по една или друга причина не си спомня нищо от този период, но албумът може и да се окаже добър. За миг се почувствах сякаш знам за какво говори.
Чух веднъж такова разсъждение: трагедията на България е, че в политиката и много други важни области не са се появили еквиваленти на това, което бяха "Капитал" и "Егоист" в медиите. Как ви звучи това?
Мелодраматично, да не кажа глупаво. За "Капитал" не знам, но за "Егоист" този въпрос е абсурден. От идеалистите не излизат политици, най-вече у нас – има известна разлика между братя Галеви и братя Гракхи. Идеалистите свършват в Къкринското ханче или на река Костина в Тетевенския балкан; оцеляват разумните, които казват: а, въстание ли, вие изтрещяхте ли, жена ми не ме пуска. Все едно да попитате какво би станало, ако Волтер беше доживял революцията и беше оглавил републиката. Отговорът е "нищо" - най-вероятно щяха да го очистят почти моментално, далеч преди Марат.
Не мисля, че е глупаво. Според мен става дума за позитивната хомогенност на някаква група хора: модерни, отворени към света, любопитни и приятно умни, нелишени от талант, все още способни да изпитват морален стрес, на които им се живее нормално и вярват, че могат да го постигнат, и то с работа; правят нещо, което има смисъл не само за непосредствения им кръг.
Много хубаво го казахте, но по моему животът ви опровергава всекидневно. Подобни групи са обречени на маргиналност. Тъкмо заради морала: вместо нарастване на задоволството днешното развитие предизвиква – парадоксално – нарастване на недоволството, на завистта, става конфликтогенен фактор. Светът, включително българският, е разделен на 10% облагодетелствани и 90% маргинализирани, а подобен кръг трябва да търси публика сред 90-те процента, което е обречена кауза. 90% от хората псуват в 100% от форумите, без реално да мислят.
Колко и как се интересувате от политика?
Много, но не съзирам изход. Според класическите категории аз съм идеалистично десен, обичам идеята, че хората не се раждат равни като талант и възможности и че трябва да се доказват в силно конкурентна среда; съответно, че държавата най-общо трябва да даде заден за сметка на бизнеса, включително да сведе до минимум чиновниците. Но съм песимист. Шеговито казано, смятам, че у нас за 20 години изникна само един политик по мой вкус – Иван Костов, но проблемът с него е, че ако ти дойде на гости, трябва да скриеш всички бижута и ценности (смее се).
Вълнува ме например тоталната секуларизация на обществата, както и терминът на Макс Вебер, един от най-големите социолози на ХХ век – Entzauberung, нещо като "разомагьосване". Тоест ние живеем в абсолютно лишен от магия и въображение, рационализиран свят, в който пресметливостта и цинизмът са задушили красотата на вярата. Тъкмо вярата, а не суеверията - според нас познанието и технологиите напълно заместват вярата, тя губи този мач с 0:6, а ако теглите най-простата философска черта, ще осъзнаете, че познанието би трябвало да е един по-дълъг път към вярата. Уви, в България сме в ерата на нещо като чалга-ницшеанство – кланяме се на сексизирания медиен образ на консенсусния Свръхчовек, полумутрата, при която от идеята на Ницше е останало само старателно прикриваното "отвъдморално"; толкова опростен, че дори Angst-ът на Хайдегер вече се възприема като обикновена, немъжка лигавщина.
Прави ли ви впечатление, че много хора от нашето поколение отново се замислят за живеене в чужбина? Надига се сякаш поредна вълна емиграция, като този път тя не е икономическа, а ценностна, манталитетна?
Не знам, но ако мога да дам само един-едничък съвет на един ваш читател, той би бил – бягай, заеко. Отне ми много години, но ми се струва, че познавам сравнително добре как функционира тази държава, и перспективата е нулева, да не кажа минус едно. Всеки истински талант в нещо, който не е наследник на голямо богатство, трябва моментално да потърси реализация навън. И когато срещне друга култура, примерно ислямската, да не заздравява стереотипите си, а да й дава шанс. Хънтингтън говори за сблъсък на цивилизации, но според мен цивилизациите могат взаимно да се оплодотворяват и обогатяват, общувайки.
Попаднах на дискусия в интернет – "Ивайло Нойзи Цветков. Is he real". Защо не ви се показва?
Презирам показването заради самото показване. Имаш право да се показваш само ако имаш талант или добра кауза. Но ето че лъжа – давам безсмислено интервю за "Капитал Лайт".
Как би изглеждал един reunion на "Егоист" днес?
Няма нужда от това. Има нужда от нова подобна общност на духа, да се събере уникална нова "рок група" от млади съмишленици, които, макар и обречени, поне да опитат да размърдат статуквото.
Кое е онова, което се повтаря в "Егоист", "Плейбой", "Максим", "Една седмица в София", по какво си приличат? Какво задължително държите да има или неволно привнасяте вие със Сашо Жеков във всеки медиен проект?
Нищо особено. Внимание към детайла, страст към небуквалност, висока култура, отвращение спрямо типично българското "абе, аре, бе, може и така", изблици на анархистично въображение; както и разбирането, че вместо риба е по-добре да дадеш на човек въдица. И че рационалността изисква да се отдалечим от първото впечатление, колкото и да е силно – това е най-важното при списанията за разлика от телевизията. Вижте, страните от северноатлантическото крайбрежие са наложили на останалия свят идеали за материален просперитет, стандарти за икономическа рационалност и нива на популярна култура, от които не може да се избяга. В този смисъл аз не съм много умен – знам, че това унищожава в голяма степен културното наследство на незападните общества, но не ми пука.
Как оцелява вашето партньорство с Жеков в условия, които са съсипали не едно и две дългогодишни приятелства?
Ние сме съученици, познаваме се от 1986-а. Въпросът въобще не е как оцелява, а как още да се развива. Често си мълчим споделено, което се постига трудно.
Какво четете?
Какво ли не. Списания, вестници, Бъртранд Ръсел, който трогателно се мъчи да ми обясни как знаем онова, което знаем за реалността, "Нощта през Средновековието" на проф. Цочо Бояджиев, Уил Селф плюс някакви нови руски писатели и т.н. За мен четенето освен всичко друго е и обучение по писане, затова често препрочитам – например Чудомир или Достоевски. Как сред нас днес не се намери и един, който наистина да пише добре на български, без усилие, като Чудомир? Когато пък ме мързи да мисля, с удоволствие се предавам на Стивън Кинг. Тук нямаме място да задълбаем, но две неща: човек трябва да си дава сметка за културния релативизъм и че четенето подобно на секса е и въпрос на рефлекс.
Кое е последното ви книжно откритие?
Една неописуемо мека, нова тоалетна хартия с нарисувани меченца. И един млад перуанец, Сантяго Ронкалиоло, етноцентричен, удивителен в простотата си.
Имате ли усещането, че у нас е все по-малко достойно да си журналист? Нивото пада болезнено. Защо?
Изумително – все едно ме питате какво е журналист. Хайде да припомним, защото в последните 5-6 години дори съчинителите от жълтите вестници се броят за журналисти: журналистът е преди всичко човек, който под различни форми доставя до знанието на общността истината и само истината по теми и поводи, които засягат пряко битието й, и при всяко свое действие предполага, че помага на тази общност, а не на свой или друг частен интерес. Той не съчинява, не сглобява слухове, описва всичко, което знае, анализира, не премълчава и не работи с полуинформация, проверява всички гледни точки и, най-общо, се държи като човек на заплата в немското списание Stern. Що се отнася до "жълтите": истинският жълт журналист не го мързи и не си седи да си съчинява на компютъра, а организира примерно скрита камера на бащата на Джон Тери и доказва с видеозапис, че той продава кокаин. В този смисъл нашите са забележителни аматьори. Но има и друго - средата у нас е непоправимо гнила и истински опасна, има срастване между държавната власт и хората в сянка, така че всеки, който спазва горните правила, рискува да бъде премахнат. Досущ като в Русия. Тези практики са живи и няма да си тръгнат преди, да речем, 2040-а, ако ще още 20 пъти да ни приемат в ЕС. А и паметта ни е къса – сега президентът бил правел партия, голямо вълнение, и досущ като във филма "Мементо" никой не може да си спомни, че същият този е сред главните виновници за икономическата катастрофа в края на 1996-а.
Как се виждате след десет години?
Как уча дъщеря си Анна да свири на пиано и китара, как четем на глас книги и се шегуваме. В друга държава, ако има възможност. За да не се самоизям като Ерисихтон.
Как протича остаряването при вас?
Грозно, както ще проличи и от снимките.
Каква е тази история с вас и футбола? Защо сте толкова запален?
Това ми е хобито от съвсем малък, както и на милиони други момчета. Проблемът при мен е, че се превръща в мания, особено на тема "английски футбол"; плюс да прозреш отвъд това, което дават по телевизора, да вникнеш по-дълбоко в тактиката, схемите, мотивацията и т.н. И да си максимално информиран. Част от грубата ми, безпардонна англофилия. Неописуемо удоволствие
А от какво друго се интересувате напоследък?
От каквото и през 1985-а – попкултура, философия и литература. Уча се да пиша, четейки лакомо. И един ден, когато ми се стори, че вече мога, ще напиша книга и ще я продам в минимум 250 бройки тираж, обещавам.
За какво ще се разказва в нея?
Кой знае. Примерно за големия човек, който се опитва да се бори с малките неща. Но убиецът е друг. Впрочем, това интервю за вашата рубрика "Лице" ли е?
Да.
Щеше да е по-подходящо за евентуална рубрика "Задник", но нищо.
Източник: http://www.capital.bg/light/lica/2010/11/12/991884_punks_dad/
Добре, благодаря. Вече не се терзая заради непостигнатото, а за по-важни неща като бъдещето на дъщеря ми. Плюс как, ако съдбата ми отпусне достатъчно време, да я науча да мисли. Разбира се, с помощта на стари приятели като Аристотел и магарето Йори.
Какво ви се прави? Това, което правите, или има и нещо друго?
В момента се мъча да превърна Playboy в престижно списание за зрели, интелигентни мъже, които да го четат – ама буквално да го четат. Да го излекувам от жълтата треска, от която боледуваше в последно време, да му придам малко класа, да говори хем смислено, хем забавно. И, с повече късмет, да повдигна фотографията на голи жени у нас на по-високо равнище. Но нямам натрапчиво чувство за значимост, за дон Хуан Матус – смятам простичко, че дори да помогнеш на един-единствен човек със стила и умствения напън, това е достатъчно. Светът, знаете, е пола, която искаш да повдигнеш, затова гледам да внимавам с жените – например тристагодишната Руска империя е рухнала най-вече защото наследникът Николай Александрович за зла врага се влюбил в една от принцесите Хесенски, които са пренасяли хемофилията от род в род.
Кои са ви маркерите за нормалност?
Дъщеря ми, жена ми, Сашо Жеков. И другите гиганти, по чиито рамене пълзя, за да видя евентуално по-надалеч.
Удоволствията и помъдряването как вървят?
В полза на отказа от удоволствия. Човек – това означава да страдаш, да бъдеш онеправдан, но и да се бориш, да не се предаваш. Да носиш бог в себе си, но и да не му се даваш. Да намериш кауза, дете, жена – които да са ден и нощ в ума ти, и да съзнаваш, че животът ти без тях би бил сурово, безрадостно нагорнище. А иначе – да поддържаш висок дух въпреки натрупаната скръб и извечния порив на високоинтелигентния човек да се самоубие, който често скимти тихо в най-тъмните кътчета на душата. Дори и пеш, да се стараеш да изглеждаш, сякаш си на кон.
Какво е общото между Black Label, където обичате да ходите, и Класическата гимназия, която сте завършил?
Не виждам културен сблъсък, какъвто се съдържа във въпроса. Разбирам уловката – да, нито един фен на Тома от Аквино например не би съчетал умственото отшелничество със светска среда, нали така? Ами тогава да приемем, че съм тъп, весел волтерианец-казановист, и тогава основанието за въпроса ви изчезва.
Какво остана от "Егоист"? Беше култ, стремеж, надежда, беше принадлежност, люпилня за блестящи автори. И после?
Нищо. С малко вдъхновение сглобихме мъничък ренесанс, но, фигуративно казано, не намерихме родните Медичи да инвестират в него, за да го превърнат в нещо важно, което действително стига до мнозина и променя нещо в живота. А не само част от умствените нагласи на част от хората за част от времето. Светът на списанията е малък, побира се на длан – и тогава, и сега у нас важи максимата, че ако нещо не го дават по телевизора, не се случва, като сега всъщност трябва да добавим и неща като фейсбук. Иначе "Егоист" в моите спомени е странно, непонятно нещо, като чернокож нацист. Случи се, с извинение, като при големите рок групи – точно тези хора, точно този певец, барабанист и носач на апаратурата, в точно това време, с изумителни избухвания на духа, с неподражаема лекота, но и съзнанието, че правият път е стръмният. Бяхме еднородни, не еклектични, чувствахме нещо като мисия да имаме истинска стойност и да довлечем насила проклетия, така лелеян Запад у нас: Емил Захариев, Сашо Жеков, Ина Григорова, Емилиян Събев, Карбовски. Дано не прозвучи тъпо, но, дето вика Казандзакис, се чувствахме сякаш бог обикаля около всички ни като лъв; от време на време усещахме дъха му, чувахме ръмженето му, виждахме да блестят в мрака очите му - но нямаше страх, не го предадохме. Борихме се за модерност и съизмеримост, жадно, пламенно, с целия си наивитет, остроумие, добро образование, писателска сръчност – да сложим и ние една тухла в новия градеж, да имаме принос. Но не стана и днес се чувствам повален. В последното десетилетие нещата се върнаха на местата си, всичко почива на приложната култура и трезвата пресметливост, както може би трябва, животът не дължи нищо никому. А, като казах "трезвата" – и ако позволите една шега: наскоро четох интервю с Кийт Ричардс по повод там преиздание на Exile On Main St.; той в общи линии казва, че по една или друга причина не си спомня нищо от този период, но албумът може и да се окаже добър. За миг се почувствах сякаш знам за какво говори.
Чух веднъж такова разсъждение: трагедията на България е, че в политиката и много други важни области не са се появили еквиваленти на това, което бяха "Капитал" и "Егоист" в медиите. Как ви звучи това?
Мелодраматично, да не кажа глупаво. За "Капитал" не знам, но за "Егоист" този въпрос е абсурден. От идеалистите не излизат политици, най-вече у нас – има известна разлика между братя Галеви и братя Гракхи. Идеалистите свършват в Къкринското ханче или на река Костина в Тетевенския балкан; оцеляват разумните, които казват: а, въстание ли, вие изтрещяхте ли, жена ми не ме пуска. Все едно да попитате какво би станало, ако Волтер беше доживял революцията и беше оглавил републиката. Отговорът е "нищо" - най-вероятно щяха да го очистят почти моментално, далеч преди Марат.
Не мисля, че е глупаво. Според мен става дума за позитивната хомогенност на някаква група хора: модерни, отворени към света, любопитни и приятно умни, нелишени от талант, все още способни да изпитват морален стрес, на които им се живее нормално и вярват, че могат да го постигнат, и то с работа; правят нещо, което има смисъл не само за непосредствения им кръг.
Много хубаво го казахте, но по моему животът ви опровергава всекидневно. Подобни групи са обречени на маргиналност. Тъкмо заради морала: вместо нарастване на задоволството днешното развитие предизвиква – парадоксално – нарастване на недоволството, на завистта, става конфликтогенен фактор. Светът, включително българският, е разделен на 10% облагодетелствани и 90% маргинализирани, а подобен кръг трябва да търси публика сред 90-те процента, което е обречена кауза. 90% от хората псуват в 100% от форумите, без реално да мислят.
Колко и как се интересувате от политика?
Много, но не съзирам изход. Според класическите категории аз съм идеалистично десен, обичам идеята, че хората не се раждат равни като талант и възможности и че трябва да се доказват в силно конкурентна среда; съответно, че държавата най-общо трябва да даде заден за сметка на бизнеса, включително да сведе до минимум чиновниците. Но съм песимист. Шеговито казано, смятам, че у нас за 20 години изникна само един политик по мой вкус – Иван Костов, но проблемът с него е, че ако ти дойде на гости, трябва да скриеш всички бижута и ценности (смее се).
Вълнува ме например тоталната секуларизация на обществата, както и терминът на Макс Вебер, един от най-големите социолози на ХХ век – Entzauberung, нещо като "разомагьосване". Тоест ние живеем в абсолютно лишен от магия и въображение, рационализиран свят, в който пресметливостта и цинизмът са задушили красотата на вярата. Тъкмо вярата, а не суеверията - според нас познанието и технологиите напълно заместват вярата, тя губи този мач с 0:6, а ако теглите най-простата философска черта, ще осъзнаете, че познанието би трябвало да е един по-дълъг път към вярата. Уви, в България сме в ерата на нещо като чалга-ницшеанство – кланяме се на сексизирания медиен образ на консенсусния Свръхчовек, полумутрата, при която от идеята на Ницше е останало само старателно прикриваното "отвъдморално"; толкова опростен, че дори Angst-ът на Хайдегер вече се възприема като обикновена, немъжка лигавщина.
Прави ли ви впечатление, че много хора от нашето поколение отново се замислят за живеене в чужбина? Надига се сякаш поредна вълна емиграция, като този път тя не е икономическа, а ценностна, манталитетна?
Не знам, но ако мога да дам само един-едничък съвет на един ваш читател, той би бил – бягай, заеко. Отне ми много години, но ми се струва, че познавам сравнително добре как функционира тази държава, и перспективата е нулева, да не кажа минус едно. Всеки истински талант в нещо, който не е наследник на голямо богатство, трябва моментално да потърси реализация навън. И когато срещне друга култура, примерно ислямската, да не заздравява стереотипите си, а да й дава шанс. Хънтингтън говори за сблъсък на цивилизации, но според мен цивилизациите могат взаимно да се оплодотворяват и обогатяват, общувайки.
Попаднах на дискусия в интернет – "Ивайло Нойзи Цветков. Is he real". Защо не ви се показва?
Презирам показването заради самото показване. Имаш право да се показваш само ако имаш талант или добра кауза. Но ето че лъжа – давам безсмислено интервю за "Капитал Лайт".
Как би изглеждал един reunion на "Егоист" днес?
Няма нужда от това. Има нужда от нова подобна общност на духа, да се събере уникална нова "рок група" от млади съмишленици, които, макар и обречени, поне да опитат да размърдат статуквото.
Кое е онова, което се повтаря в "Егоист", "Плейбой", "Максим", "Една седмица в София", по какво си приличат? Какво задължително държите да има или неволно привнасяте вие със Сашо Жеков във всеки медиен проект?
Нищо особено. Внимание към детайла, страст към небуквалност, висока култура, отвращение спрямо типично българското "абе, аре, бе, може и така", изблици на анархистично въображение; както и разбирането, че вместо риба е по-добре да дадеш на човек въдица. И че рационалността изисква да се отдалечим от първото впечатление, колкото и да е силно – това е най-важното при списанията за разлика от телевизията. Вижте, страните от северноатлантическото крайбрежие са наложили на останалия свят идеали за материален просперитет, стандарти за икономическа рационалност и нива на популярна култура, от които не може да се избяга. В този смисъл аз не съм много умен – знам, че това унищожава в голяма степен културното наследство на незападните общества, но не ми пука.
Как оцелява вашето партньорство с Жеков в условия, които са съсипали не едно и две дългогодишни приятелства?
Ние сме съученици, познаваме се от 1986-а. Въпросът въобще не е как оцелява, а как още да се развива. Често си мълчим споделено, което се постига трудно.
Какво четете?
Какво ли не. Списания, вестници, Бъртранд Ръсел, който трогателно се мъчи да ми обясни как знаем онова, което знаем за реалността, "Нощта през Средновековието" на проф. Цочо Бояджиев, Уил Селф плюс някакви нови руски писатели и т.н. За мен четенето освен всичко друго е и обучение по писане, затова често препрочитам – например Чудомир или Достоевски. Как сред нас днес не се намери и един, който наистина да пише добре на български, без усилие, като Чудомир? Когато пък ме мързи да мисля, с удоволствие се предавам на Стивън Кинг. Тук нямаме място да задълбаем, но две неща: човек трябва да си дава сметка за културния релативизъм и че четенето подобно на секса е и въпрос на рефлекс.
Кое е последното ви книжно откритие?
Една неописуемо мека, нова тоалетна хартия с нарисувани меченца. И един млад перуанец, Сантяго Ронкалиоло, етноцентричен, удивителен в простотата си.
Имате ли усещането, че у нас е все по-малко достойно да си журналист? Нивото пада болезнено. Защо?
Изумително – все едно ме питате какво е журналист. Хайде да припомним, защото в последните 5-6 години дори съчинителите от жълтите вестници се броят за журналисти: журналистът е преди всичко човек, който под различни форми доставя до знанието на общността истината и само истината по теми и поводи, които засягат пряко битието й, и при всяко свое действие предполага, че помага на тази общност, а не на свой или друг частен интерес. Той не съчинява, не сглобява слухове, описва всичко, което знае, анализира, не премълчава и не работи с полуинформация, проверява всички гледни точки и, най-общо, се държи като човек на заплата в немското списание Stern. Що се отнася до "жълтите": истинският жълт журналист не го мързи и не си седи да си съчинява на компютъра, а организира примерно скрита камера на бащата на Джон Тери и доказва с видеозапис, че той продава кокаин. В този смисъл нашите са забележителни аматьори. Но има и друго - средата у нас е непоправимо гнила и истински опасна, има срастване между държавната власт и хората в сянка, така че всеки, който спазва горните правила, рискува да бъде премахнат. Досущ като в Русия. Тези практики са живи и няма да си тръгнат преди, да речем, 2040-а, ако ще още 20 пъти да ни приемат в ЕС. А и паметта ни е къса – сега президентът бил правел партия, голямо вълнение, и досущ като във филма "Мементо" никой не може да си спомни, че същият този е сред главните виновници за икономическата катастрофа в края на 1996-а.
Как се виждате след десет години?
Как уча дъщеря си Анна да свири на пиано и китара, как четем на глас книги и се шегуваме. В друга държава, ако има възможност. За да не се самоизям като Ерисихтон.
Как протича остаряването при вас?
Грозно, както ще проличи и от снимките.
Каква е тази история с вас и футбола? Защо сте толкова запален?
Това ми е хобито от съвсем малък, както и на милиони други момчета. Проблемът при мен е, че се превръща в мания, особено на тема "английски футбол"; плюс да прозреш отвъд това, което дават по телевизора, да вникнеш по-дълбоко в тактиката, схемите, мотивацията и т.н. И да си максимално информиран. Част от грубата ми, безпардонна англофилия. Неописуемо удоволствие
А от какво друго се интересувате напоследък?
От каквото и през 1985-а – попкултура, философия и литература. Уча се да пиша, четейки лакомо. И един ден, когато ми се стори, че вече мога, ще напиша книга и ще я продам в минимум 250 бройки тираж, обещавам.
За какво ще се разказва в нея?
Кой знае. Примерно за големия човек, който се опитва да се бори с малките неща. Но убиецът е друг. Впрочем, това интервю за вашата рубрика "Лице" ли е?
Да.
Щеше да е по-подходящо за евентуална рубрика "Задник", но нищо.
Източник: http://www.capital.bg/light/lica/2010/11/12/991884_punks_dad/
Една стотна от нулата
Хубава статия на Любослава Русева засягаща щенията на ББ да построи 1/100 от построеното от другаря Живков.
http://www.dw-world.de/dw/article/0,,6218608,00.html
http://www.dw-world.de/dw/article/0,,6218608,00.html
Ангели в Народния
Обещах си да напиша няколко реда веднага след като изгледам постановката. Гледането се случи снощи. Страхотен текст на Тони Кушнър - силен, умен и много истински. Години назад в онази Америка на Рейгън. Страхотни Захари Бахаров (негър-фантазия и травестит), Владо Пенев (не-гей адвокат чукащ мъже, болен от СПИН) и Цветан Алексиев (мъчително гаснещ в болница Прайър Уолтър, гей, носител на ХИВ). Снежина П. играе ангел, мед. сестра, жокей и шизофренична уличница. Бях с нагласата за една дълга дълга вечер в театъра, противно на това 2-та часа в креслото на първи балкон минаха неусетно бързо. Първи впечатления преди постановката - фоайето на театъра е пълно с млади хора, предимно девойки на видима възраст 17-21 г. На финала - същите тези девойки крещят истерично при поклоните на В. Карамазов и Бойко Кръстанов (Дани от "Стъклен дом". От мен поклон към Захари, Владо Пенев и Цветан. Чувстах се добре там, в театъра, докато гледах "Ангели в Америка", сигурно защото бях подготвена за текста на Кушнър и знаех какво да очаквам. Но сякаш голяма част от публиката не беше на тази вълна ...
четвъртък, 11 ноември 2010 г.
Warning!
http://www.fda.gov/TobaccoProducts/Labeling/CigaretteProductWarningLabels/default.htm
Надали това ще спре народа да купува. Спират единствено високите цени ... и с труповете ще свикнем ...
Надали това ще спре народа да купува. Спират единствено високите цени ... и с труповете ще свикнем ...
Stranglers - No More Heroes
Още едни тотални сладури, които заслужават място в моя блог! По-натам ще кача още 2 много любими нехни парчета ...Припомних си ги благодарение на едно предаване на Насо Русков по Тангра :)
Faceбуки
В момента прелиствам последната книга на Л. Дилов- син, смея се и ми е гот. Забавна е! Има много хумор, много настроение ... много емоции! Единственият ми симпатичен към момента досег с чудовището ФБ. Нали съм върл противник на соц. мрежите ... Иначе чудна е книгата. Като добавим и новия Удхаус, с който се сдобих наскоро, вечерите в леглото, в тишината и уюта на спалнята ми, се очертават забавно-смешно-приятни!
сряда, 10 ноември 2010 г.
10 Ноември 21 години по-късно
Дали всички знаем какво се е случило на този ден? Случило се е следното:
На 10 ноември 1989 г. Ноемврийския пленум на ЦК на БКП приема оставката на Тодор Живков, след 35-годишното му управление на Народна република България като генерален секретар на Българската комунистическа партия. Тази дата се възприема като начало на прехода на България към демокрация и пазарна икономика, въпреки че еднопартийна система (БКП да е единственият ръководен фактор в държавата) е премахната едва на следващата година, а първите реални икономически реформи са предприети 15 месеца след пленума.
Десетоноемврийският пленум е определян като преврат или като „конституционна смяна“ на държавното ръководство, а заедно с последвалите събития е наричан и „тихата революция.
21 години по-късно, някакъв човек парадира с приемственост на Живковизма... Някой да ме събуди с два шамара, за да ме отърве от този кошмар!
Искам си демокрацията! Не искам някакви хора да ми обясняват колко било хубаво по Татово време! Хич не искам и да знам кое точно му е било "хубавото" на "онова време"! Аз хванах последните години, не стигнах до пионерска връзка, и помня само дъвките Идеал, бананите по Коледа и турските дънки.
Хич не искам да знам какво е да искаш, но да не можеш да отидеш зад граница, да искаш, но да не можеш да надуеш до дупка Ролинг Стоунс или Секс Пистълс или пък дори да не си чувал за тях. Хич не искам да знам какво е да си посрещал удома си в продължение на 10 години човек, който се е хранил на трапезата ти наравно със семейството ти, и в един момент да разбереш, че той е бил доносник и е писал едни ужасни неща за теб. Хич не искам да знам какво е да чакаш 10 години за телевизор и 20 години за Лада.
Някой бързо да дръпне шалтера, моля!
вторник, 9 ноември 2010 г.
Howl
Изтървала съм прожекциите на филма в София 1-во защото не знаех, 2-ро защото трябваше да бъда в Бургас по това време. Сега се опитвам да открия дали и евентуално къде го дават все още ...
понеделник, 8 ноември 2010 г.
За Беллите мечки
Тази новина е стара, но не бива да бъде подминавана или забравяна, редно е да провокира мисъл. Затова я слагам тук.
Първият коментар, на който попаднах по повод отстрела, беше в блога на Нервната акула. Оттогава не консумирам продукти на БЕЛЛА. Ето и малко повечко по въпроса:
Красива бяла мечка на стойност 60 хиляди долара бе покосена от изстрела на собственика на фирма БЕЛЛА България Венцислав Георгиев. Той се включи в лова на 12-те разрешени за лов през този сезон бели мечки в Сверна Канада. Първата от тях стана трофей на българския предприемач. Бизнесменът чака транспортирането на бялата кожа, която в момента се обработва, за да му бъде изпратена от Канада.
източник в-к СЛАВА 13.12.2007
Не смятам за нужно да обяснявам защо не купувам продукти на Белла България. Всеки средно интелигентен човек би се сетил. Като добавим и използваните от компанията "тихи убийци" (за справка: статията под тази) картината съвсем се изяснява. И блесва ярко в очите ви като кръв върху сняг в слънчев ден.
Отровите, които ядем
Забравете поничките, солетите, чипса, тоталния култ Зайо Байо, от който аз лично съм изяла поне 2 тона, абе всичкия джънк!, никакви кока-кола лайт, натурални сокове, консервирани храни, разтворими супи, сухо мляко, танг, степчета, близалки, бекони, шунки и наденици и въобще каквото и да е пакетирано месо... Във всяко едно от тези изкушения има по нещо, което ни убива ...
Във всички местни продукти на ” Белла България” АД (аз съм бойкотирала продуктите по друга линия, но затова по-натам)– кренвиши “Сачи” , салам “Перелик” и тн. има съставка Е 250 – натриев нитрит -> според справочникът на Е-номерата – канцерогенно! Що се отнася до месата - няма консерванти само в скъпите продукти (не, такива в България не се продават!), тоест тези, които наистина са преминали целия процес на изсушаване. Във всички останали той е ускорен именно с консервант от типа на Е 250.
За повече информация тук:
http://otrova.org/
Във всички местни продукти на ” Белла България” АД (аз съм бойкотирала продуктите по друга линия, но затова по-натам)– кренвиши “Сачи” , салам “Перелик” и тн. има съставка Е 250 – натриев нитрит -> според справочникът на Е-номерата – канцерогенно! Що се отнася до месата - няма консерванти само в скъпите продукти (не, такива в България не се продават!), тоест тези, които наистина са преминали целия процес на изсушаване. Във всички останали той е ускорен именно с консервант от типа на Е 250.
За повече информация тук:
http://otrova.org/
Ангели в Америка
След като изчетох тонове критика реших да рискувам. Първата си постановка за сезона ще гледам в Народния театър. Тази неделя.
Постановка: Десислава Шпатова (Опасни връзки, Гълъбът, Идиот, Дзен порно, Жени на ръба)
Участват: ВЛАДИМИР ПЕНЕВ, ВЛАДИМИР КАРАМАЗОВ, СТЕФАНИЯ КОЛЕВА, БОЙКО КРЪСТАНОВ, ЦВЕТАН АЛЕКСИЕВ, МАРИЯ КАВАРДЖИКОВА, ЗАХАРИ БАХАРОВ, СНЕЖИНА ПЕТРОВА.
Facebook харчи повече енергия от 4 държави
За съхраняването и предаването на съобщения, снимки и друга информация във Facebook е необходимо огромно количество енергия, тъй като мрежата се разраства - членовете й надминаха 500 милиона през юли тази година.
Ако двата основни компонента на работата на Facebook - центровете за данни и телекомуникационните мрежи, продължават да растат със сегашното темпо, потреблението на енергия от социалната мрежа ще стане над три пъти по-голямо и ще стигне близо 2 трилиона киловатчаса до 2020 г., сочи доклад на Грийнпийс, публикуван през март.
Това е повече от настоящото потребление на енергия в Бразилия, Канада, Франция и Германия, взети заедно.
По дяволите скапания Фейсбук!
петък, 29 октомври 2010 г.
петък, 22 октомври 2010 г.
вторник, 19 октомври 2010 г.
Плюшена ламя
На фотьойла е бебе Брита на около 4 месеца. Снимката е правена в деня, в който я взехме. И така, сдобиваме се ние с нежен миловиден плюш. И никакви бели. Освен по някоя локвичка и топла купчинка, които с времето започна да контролира и пуска само навън. Дотук всичко е идеално. Куче-мечта.
В момента е на година и месец. И от едно известно време е звяр на точки. Изяджа къщата. Буквало. А на мен се падна удоволствието от всекидневното чистене, в сравнение с което ранните задължителни сутрешни разходки в мрак, дъжд и сняг са чисто удоволствие. Зад гърба си, нашето прелестно момиче има около 12 изядени обувки, почти толкова домашни чехли, крака на маси, легло, столове, бельо, чорапи, 2 шала, 2 нахапани (разкъсани на места) плика скъпо спално бельо, безславно загинала калъфка, счупена саксия, купища вестници, списания, тютюни, цигарени кутии и прочие безценни неща, принадлежали някога на нашето скромно домакинство.
Предстои смяна на тактиката.
понеделник, 18 октомври 2010 г.
петък, 15 октомври 2010 г.
Дървото на Франки
От къде у мен това внезапно, силно желание да посадя дърво? Убедена съм, че традиционното есенно прелистване на "Дървото на Вси Светии" няма нищо общо с това. Не мисля, че е редно да се сади дърво през октомври. След като открия най-подходящия сезон за посаждане на дърво, ще си купя едно мъничко такова, ще намеря лопата и ще си харесам място, което ще ми позволи да наблюдавам растежа му.
четвъртък, 14 октомври 2010 г.
сряда, 13 октомври 2010 г.
Книга за преводача
Авторът Емил Басат е роден в София през 1949 г. Завършил е българска филология в СУ „Св. Климент Охридски".
„Преводът - лица и маски" е първата му самостоятелна книга. Вътре са събрани разговорите му с български преводачи, които разказват за себе си и за работата.
Имам желание да прелистя тази книга в най-скоро време.
Мойше Захарович Шагалов
За да не бъда и аз като Р. Уотърс погрешно разбрана и обвинена в антисемитизъм ще напиша няколко реда за специалното ми отношение и любов към платната на художника от еврейски произход Мойше Захарович Шагалов, по-известен на света като Шагал. Обичам картините му повече от всички други картини рисувани някога. Не мога да обясня с умни думи защо точно тези картини. Не мога да обясня любовта.
... just another stupid brick in the wall
The US-based Jewish ADL (Anti-Defamation League) has accused rock star Roger Waters (Pink Floyd) of anti-semitism, citing his use of the Star of David hexagram and the dollar symbol in his latest 2010/2011 production of 'The Wall.'
Abraham Foxman, director of the Anti-Defamation League (ADL), has said that using dollar signs and the Star of David in an animation that accompanies the song Good Bye Blue Sky echoes the old stereotype that Jews are avaricious.
на което Роджър отвръща с думите:
"Тhis combination of symbols -- business, money, religions and ideologies -- says Roger Waters, is a
"... point I am trying to make in the song ... that the bombardment we are all subject to by conflicting religious, political, and economic ideologies only encourages us to turn against one another, and I mourn the concomitant loss of life."
Абе тоя Абрахам Незнамсикой от интелигентна провокация не разбира ли? Очевидно не.
Аз видях да валят още и кръстове, полумесеци, мерцедеси, самолети и Шел миди. Отварям вестника и чета за обидени евреи. От "Мерцедес" и "Шел" няма обратна реакция. Кръстовете и полумесеците и те мълчат. Обаче Анти-Defemation лигата се обидила. Мрънкащи малки хора.
http://www.digitaljournal.com
вторник, 12 октомври 2010 г.
6000 aggressive bricks in the wall
Сега чак намирам време да седна и почета повечко около историята с гей парада в Белград.
"Всичко стана за пет-шест секунди. Първо под шлема ме уцели тухла, а след това – камък. В разярената тълпа и за толкова кратко време не успях да видя кой ме замеря, защото срещу кордона ни летяха тухли и камъни", казва за сръбския вестник „Блиц“ Милян Ангелов, командир на част от отряда на жандармерията в Ниш.
Той пострада в неделя около 14 часа от хулиганите, които дивяха срещу гей парада в центъра на Белград.
На Ангелов му предстои операция – при нападението на протестиращите той е получил увреждания на две места на челюстта, уцелен и под лявото око, има разкъсна рана.
Ангелов разказва и какво точно се е случило в неделя.
"Към сградата на Скупщината и към кордона откъм Теразийе идваше група от 500-600 момчета. В кордона бяхме петдесетина полицаи. В групата, която се нахвърли върху нас, не забелязах деца, а момчета на около 20 години. Бяха въоръжени с камъни, тухли, прътове. Някои от тях бяха въоръжени и с бухалки. Задачата ни беше да им попречим да стигнат до Скупщината. Те обаче искаха на всяка цена да пробият кордона, но не им позволихме, макар че хвърляха разни предмети срещу нас", казва жандармеристът.
Ангелов не могъл да чуе какво говорят вандалите. Мислел само, че трябва да си изпълни задачата – хулиганите да не пробият кордона, да не стигнат до сградата на парламента и най-важното – всичко да мине без човешки жертви. Макар и ранен, след като е бил уцелен с камък и тухла в главата, Ангелов продължил да ръководи частта си.
"В жандармерията съм от създаването й, но никога не сме били в такава ситуация, така да ни нападат, толкова екстремизъм да бъде проявен", констатира Ангелов.
Общо при безредиците в неделя са ранени 89 жандармеристи.
Вандализмът и насилието на около 6000 хулигани в деня на гей парада в Белград са само увод към нови демонстрации и разрушения, смятат известни сръбски социолози, пише вестник "Ало".
Социологът Ратко Божович казва, че омразата към властта, системата и полицията е посята в главите на младите хора.
"Пътят от омразата до насилието и от насилието до убийство не е дълъг. Гей парадът беше само предпремиерата. Добър повод за бунт. Вижда се ясно и по това, че бяха нападнати сгради на управляващите партии, както и разрушенията, които продължиха и след парада.
Децата бяха само изпълнителите на онези, които стоят в сянка. Партиите изиграха важна роля за организацията на протестите, а тайните службите блокираха напълно. Как и защо се стигна до всичко това, трябва внимателно да се проучи и анализира", смята Божович.
Според него ескалацията на сблъсъците тепърва може да се очаква.
Милан Николич, директор на Центъра за изследване на алтернативите, също така смята, че силното недоволство на народа може да доведе до повторение на гръцкия сценарий в Сърбия.
"Сред народа властва голямо социално и икономическо недоволство. Заплатите са по-малки от когато и да било, а бедните стават все повече. В Сърбия днес броят на работещите и на безработните е почти равен", обяснява Николич.
Станалият отново актуален в Сърбия въпрос за забрана на крайнодесните и националистически организации, което според държавния секретар на правосъдното министерство Слободан Хомен е единственият път за предотвратяване на насилието, изобщо не плаши лидерите на тези движения.
Повечето от тях предупреждават, че забраната може да бъде контрапродуктивна и че формалното премахване в никакъв случай няма да им попречи да действат.
От своя страна пък вестник "Прес" пише под заглавие: "Всичко това е заради Европа!", че сръбските служби за сигурност са предупредили миналата седмица, че заради гей парада в Белград ще избухнат кървави безредици.
Те са предложили поради големия риск парадът да бъде отменен. Властта обаче е отстъпила пред исканията на ЕС и съзнателно е рискувала да избухнат жестоки сблъсъци.
Резултатът е поразителен: ранени са над 150 души, арестувани са 249 демонстранти, а материалните щети са за над един милион евро.
източник: dnes.bg
Кратък, но съдържателен коментар от мен: След като сравних парадите в София и Амстердам, за да се самоубедя мазохистично за пореден път, колко сме далеч от разума и нормалните човешки отношения, сега спокойно мога да заявя, че все пак сме хора, малко объркани и озлобени, но със сигурнист човеци. Онези 6000 сръбски боклука са доста далеч в това отношение.
понеделник, 11 октомври 2010 г.
David Cerny
http://www.davidcerny.cz/startEN.html
Харесвам работите му. И въобще не ми пречи факта, че именно той представи БГ като кенеф. Оказа се, че имаме еднакъв поглед върху нещата.
Как е животът, г-н Вонегът?
- Kак е животът, г-н Вонегът?
- Слава Богу, повечето вече мина.
- Като оставим настрана, че ви носи прилични доходи, защо пишете?
- Мотивите ми са политически. Аз съм напълно съгласен със Сталин, Хитлер и Мусолини, че писателят трябва да служи на обществото. Имам обаче различия с тези диктатори относно как трябва да служи писателят.
Според мен писателите трябва - и биологически са - носители на промяна. Към по-добро, надявам се.
- Биологически?
- Писателите са специализирани клетки в социалния организъм. Те са еволюционни клетки. Човечеството се опитва да бъде нещо различно. Непрестанно експериментира със нови идеи.
Писателите са средството за въвеждане на новите идеи в обществото, а също така и средство да се реагира, символично, на живота. Когато обществото е в опасност, ние, писателите, трябва да бием тревога.
Относно изкуствата имам т.нар. "теория за канарчето в каменовъглената мина". Знаете, че миньорите вземат канарчета под земята, за да реагират на отровния газ, преди да са се отровили хората.
Хората на изкуството в САЩ реагираха по този начин на войната във Виетнам, сега и на войната в Ирак. За съжаление нищо не успяхме да постигнем.
- Кой ви повлия най-много за писателската кариера?
- Майка ми Едит Либер Вонегът. Тя произхожда от много заможно германско семейство, когато се омъжва за баща ми - скромен и беден архитект.
Състоянието на майка ми идва от бирената фабрика на семейството - "Lieber Lager Beer", по-късно преименувана на "Gold Lager Beer", след като спечелила златен медал.
Аз лично не съм я опитвал. Знам само, че е имала тайна съставка, която дядо ми и майсторът пивовар са слагали сами, без да ги види никой.
- А каква е била тя?
- Кафе. Благодарение на тази бира майка ми е едно от най-богатите момичета в околността. След като обаче идват с баща ми в Америка, състоянието се стопява при Голямата депресия.
Тогава майка ми започва да пише разкази за дамски списания, за да подпомага изхранването на нас, трите деца - имам по-големи брат и сестра. Тя бе изключително интелигентна жена, владееше немски и френски.
Беше добра писателка, но й липсваше талант за вулгарност, който се изисква, за да преуспееш в този тип издания. За щастие аз притежавам вулгарност в излишък и когато пораснах, осъществих мечтата й.
- Защо започнахте да пишете сатира?
- Хумористи обикновено стават най-малките деца в семейството, какъвто бях аз. Когато семейството ни сядаше на вечеря, единственият начин да привлека вниманието на останалите бе, като пускам майтапи.
Даже специализирах - слушах усърдно комици по радиото, научавах се да съчинявам и да разказвам вицове. И днес книгите ми не са нищо друго освен мозайки от вицове.
- Имате ли любим виц?
- Този ми хареса напоследък: един човек се подхлъзнал, полетял в пропаст, но в последния миг успял да се хване за тънка клонка. Отчаян, започнал да се моли: "Господи, помогни ми."
И внезапно чул гръмовен глас: "Човече, аз съм твоят Бог. Пусни клонката и аз ще ти помогна."
Човекът се огледал, погледнал надолу към ужасяващата пропаст и отново се провикнал: "А бе няма ли някой друг наоколо, с когото да говоря?"
- Вярвате ли в Бог?
- Семейството ми бяха атеисти, такъв съм и аз. Те вярваха в успеха на трудолюбивите хора и в братството на хората, затова се преселиха в Америка.
- Не смятате ли, че религията носи утеха на много хора?
- Да, разбира се. Идеята, че има Бог, е чудесна сама по себе си. Само че бих искал свещениците да лъжат малко по-убедително как трябва да сме честни и да се отнасяме братски един с друг.
Не съм чул нито една неделна проповед за вежливостта. Не съм чул свещеник да заклейми убийство. Не съм чул и неделна проповед против измамите в бизнеса. А има 52 недели в годината...
- Кой е прицелът за перото на сатирика днес?
- Тъпанарите.
- Малцина знаят, че в един момент сте работил и като дилър на автомобили...
- О, да, това е бизнес историята на века. През 70-те бях третият дилър на "Saab" в САЩ.
По това време беше много лесно да станеш дилър - трябваше само да заделя пари за пет автомобила и - готово. Но тогава "Saab" беше отвратителна кола и продажбите изобщо не вървяха.
Казвам, че е бизнес историята на века, защото за две години изгубих само 35 хил. долара. Мисля, че заради този мой провал шведите никога не ми дадоха Нобеловата награда.
- Как технологиите променят света?
- Днес сме наводнени от технологии, те са навсякъде около нас. Като си помисля, че навремето нямахме даже телевизия.
Днес телевизорът ни дава приятели и роднини под наем, и то доста приятни като хора. Още от дете човек заобиква хората на екрана - те са цветни, те му говорят.
Как да не се чувстваш обвързан с тези хора?! Събуждаш се например в три сутринта, не можеш да заспиш и хоп - щракваш едно копче и приятелите и роднините ти са в хола! И те харесват.
Чаровни са. Кой не би желал Реймънд да му е роднина? Това е нещо наистина значимо - да можеш да си взимаш приятели и роднини под наем за вкъщи.
- Как въздейства това на хората?
- Ами тези приятели и роднини под наем са доста по-добри от приятелите и роднините, които повечето хора имат. Това действа обезболяващо, утешително. Мнозина имат за приятели и роднини ужасни хора.
Но телевизията има и отрицателна страна - тя вкара войната в нашите домове и я направи приемлива. Хората гледат как пред очите им се избиват други хора и го смятат за нормално.
Когато аз тръгнах на война, имах две опасения ? първо, да не ме убият, и второ, аз да не убия някого. А представяте ли си днес амрикански пилот да се завърне от Ирак и да каже гордо: "Извадих късмет, не се наложи да убия никого"?
Телевизията ни е обезчовечила дотам, че това се смята за приемливо. Все едно да застреляш хладнокръвно хора, които се връщат от футболен мач в събота.
Отстрелваш от въздуха първата и последната кола от колоната, за да не могат да бягат, и след това се връщаш и изтребваш всички останали. Позор!
По време на обучението на офицерите от SS в Хитлеровата армия са ги карали да удушат коте с голи ръце. Днес телевизията прави същото с нас, без да се налага да душим котки с ръце.
- Какво ще кажете като родител - вие имате три деца и сте осиновили вашите племенници след смъртта на сестра ви?
- Да, така е. Най-важното нещо, на което един родител трябва да научи децата, е лицемерието. Само така те ще оцелеят в този свят. Трябва да бъдат любезни с хора, които заслужават презрение.
Децата забелязват това и се възмущават - тате, защо се отнасяш така добре с този лош човек? Това не е ли престъпление?
А ти му отвръщаш - млъквай, защото трябва да ядем. Това е един от най-ранните уроци на живота.
- По едно време ви обвиниха, че насаждате цинизъм у младите...
- Изнасях лекция в Библиотеката на Конгреса - това е все едно английската кралица да те покани в Бъкингамския дворец. Мислех си, че майтапите ми с правителството на САЩ се приемат добре от публиката - както винаги е било.
В един момент обаче в залата се изправи един младеж - по облеклото и акцента му бе ясно, че идва от Източна Европа. Явно бе изкарал отвратителни години при комунизма.
И той ми каза: "Какво право имате като лидер на младите хора да говорите така лошо за най-великата нация в света?" Аз се вцепених и не можах да отвърна нищо. Толкова се засрамих, че веднага напуснах сцената.
- И доста време след това не изнасяхте лекции...
- Да, но въпреки всичко САЩ са си една лайняна държава!
- Дали за това е виновна телевизията, или просто на хората им е втръснало от политиците?
- На хората вече не им пука. Много от нас още от най-ранна възраст имат здрави етични инстинкти и проумяват, че всичко което ни се говори от политиците, е пълна глупост. И сме фаталистично убедени, че политиците ни са продажни.
Днес в Америка има две големи политически партии - Печелившите и Губещите. В партията на Печелившите са демократите и републиканците, в Губещите сме всички останали.
- Какво бихте променили в правителството, ако имахте власт?
- Щях да назнача министър на бъдещето. Защото в момента всичко се прави ден за ден, сякаш утре след нас няма да има никой. Не се мисли за децата и внуците ни.
Източваме петрола от земята като невидели. Не си даваме сметка, че съвсем скоро той ще свърши. И какво ще правим тогава? Ще спрат коли, камиони, фабрики.
Ние сме една цивилизация, зависима изцяло като наркоман от някакви си въглеводороди. Тровим въздуха, причиняваме затопляне. Това трябва да се промени, правителствата да заделят много повече средства за намиране на други източници на енергия.
- В много от книгите си пишете за края на света. Наближава ли той?
- О, за първи път предупредих за тази опасност в предишно мое интервю за "Плейбой" преди доста години. Никой обаче не реагира - явно повечето хора гледат снимките в "Плейбой" и не четат статиите (смее се).
Моята теза е, че след всичко, което сме причинили на тази планета: гладиаторските битки, инквизицията, гоненето на вещици, двете световни войни, холокоста, атомните бомби при Хирошима и Нагазаки, войните на Балканите - тази планета просто иска да се отърве от нас, хората.
Това е защитна реакция на планетата. Затова вече има бактерии, устойчиви на антибиотиците, нелечими болести като СПИН - планетата не ни иска повече. Или вземете за пример зачестилите урагани и природни катаклизми напоследък - всичко това е защитна реакция.
Хората сме ужасни животни. Чували ли сте онази тъпа песен на Барбра Стрейзънд "Хора, които се нуждаят от хора, са най-щастливи на света". Явно се говори за канибали (смее се).
Ужасни животни сме хората и много особени при това. Всички останали животни се бият и избиват за оцеляване. Само ние го правим за удоволствие.
Ето, тук имам проблем с дарвинизма. Ако еволюцията и естественият подбор целят оцеляване, защо не поумняваме с годините, а само ставаме все по-опасни и опасни?
- Ако трябваше да напишете епитафия за Земята, каква щеше да е тя?
Щях да издълбая на стената на Гранд каньон с големи букви: "Добрата стара Земя - можехме да я спасим, ако не бяхме толкова алчни и мързеливи". Като дойдат след години ония с летящите чинии, да го прочетат.
- Четете ли съвременни автори?
- Вижте, писателите не сме като лекарите. Не се налага да четем най-новите неща в професията, за да сме в час. Чета Ницше.
- Критиците смятат, че сте прототип на героя ви Килгор Траут от "Закуска за шампиони"?
- Така е - той също е един вид Христос. Не го разпъват на кръст, но за да ни пречисти от нашите грехове, той живее живот, който не си струва да живееш.
- Защо създадохте Килгор Траут?
- Представа нямам. Винаги съм твърдял, че кариерата ми прилича на спускане със ски - нямаш никакво време за мислене. Е, някои колеги се радват на добре обмислена литературна кариера, но моите книги за прекалено лични за такова нещо.
В една от книгите си убивам Траут. Бих убил и себе си, но нямам сили за това.
- Смятате ли, че сред векове, ако Земята все още съществува, някъде между Шекспир и Бетовен ще са наредени и книги от Кърт Вонегът?
- Спомням си, когато бях пиар за "Дженерал електрик". Работех с един човек, който наскоро се бе оженил и чакаха дете. Тогава от фирмата ни предложиха с намаление осигуровки - живот, здравна и т.н.
Аз премислях и се консултирах с него: Ти, питам го - ще сключиш ли застраховка "Живот"?
Той ме изгледа и учуден отвърна: "Какъв смисъл има?! Аз ще съм умрял и изобщо няма да ми пука за нищо."
- Изглеждате убеден, че няма живот след смъртта. Но не ви ли допада идеята?
- Ами, да. През живота си съм срещнал много интересни хора, които впоследствие са починали. Бих желал да ги видя отново - бойните ми другари от войната, съквартирантите от колежа, брат ми, сестра ми.
Но от друга страна, те сигурно си мислят, че на онзи свят най-после са се отървали от моите стари истории, които непрекъснато им разказвах. Не ми се иска да им досаждам отново (смее се).
- Има един японски филм, наречен "Живот след смъртта" - трябва да си изберат един-единствен спомен от живота, който впоследствие непрекъснато ще изживяват. (...) Ако вие трябваше да изберете един спомен, кой щеше да е той?
- (Мисли дълго) Мисля, че това е моментът, в който вършех всичко както трябва и не можех да бъда критикуван за нищо. Беше по време на Втората световна война.
Валеше сняг, но всичко бе черно. Возехме се на камион. Бойните ми другари бяха около мен. Пушката беше между коленете ми, каската - на главата ми.
Бях готов за всичко. Бях на мястото си. Това е моментът. Това трябва да е...
- А как искате да ви запомнят хората?
- Вижте, знам само, че не искам децата ми да казват за мен това, което аз казвам за моя баща: "Той беше голям шегаджия, а толкова нещастен човек".
сряда, 30 юни 2010 г.
Citizen in Space
Дебатите и въобще целия шум, който се вдигна около скандала с Читанката ме настървиха дотам, че цяла седмица не съм чела книга от друго място :) В личната ми библиотека имам 2 от книжките на Шекли писани в тандем с не по-малко брилянтния Зелазни, чиято история се върти около Хилядолетното съзтезание между Доброто и Злото и където главни герой са чаровни демони и симпатични ангели. Третата така и не успях да я открия напечатана. Преди 2 дни, докато "прелиствах" Читанката с радост установих, че там са събрани и трите книжки от поредицата. Веднага зачетох "Ако с Фауст не успееш..." благославяйки рицарите от Орденана Читанката.
Малко за самия Шекли. 5 брака и 4 деца. Една от дъщерите му е писателка. Самия Шекли живее повече от 10 години на остров Ибиза, в началото без ток и течаща вода.
Разболява се внезапно през април 2005 г. по време на посещение в Украйна, където гостува на фантастичния конвент “Портал”. Тогава се оказва, че приетият в частна клиника писател е загубил здравната си осигуровка, а финансовите му дела са в много лошо състояние. Феновете му започват да събират пари, за да може да бъде транспортиран обратно в Америка и накрая разноските за полета, по престоя в киевската клиника и лечението плаща депутатът Виктор Пинчук, зет на бившия президент Леонид Кучма.
Шекли ни напуска на 9 Декемрви 2005 на 77 годишна възраст. Издал е 20 романа и приблизително толкова сборници с разкази. Всичките безценни.
http://www.dimensionsofsheckley.com/
сряда, 23 юни 2010 г.
Blogstruck
Случи се така, че слушах парчета от Delicate Sound Of Thunder (лайв албум на Pink Floyd), когато ме осени идеята за мой личен блог. Блогът ми си има име, а аз - никаква идея какво ще се случва оттук насетне.
Абонамент за:
Публикации (Atom)