петък, 29 октомври 2010 г.
петък, 22 октомври 2010 г.
вторник, 19 октомври 2010 г.
Плюшена ламя
На фотьойла е бебе Брита на около 4 месеца. Снимката е правена в деня, в който я взехме. И така, сдобиваме се ние с нежен миловиден плюш. И никакви бели. Освен по някоя локвичка и топла купчинка, които с времето започна да контролира и пуска само навън. Дотук всичко е идеално. Куче-мечта.
В момента е на година и месец. И от едно известно време е звяр на точки. Изяджа къщата. Буквало. А на мен се падна удоволствието от всекидневното чистене, в сравнение с което ранните задължителни сутрешни разходки в мрак, дъжд и сняг са чисто удоволствие. Зад гърба си, нашето прелестно момиче има около 12 изядени обувки, почти толкова домашни чехли, крака на маси, легло, столове, бельо, чорапи, 2 шала, 2 нахапани (разкъсани на места) плика скъпо спално бельо, безславно загинала калъфка, счупена саксия, купища вестници, списания, тютюни, цигарени кутии и прочие безценни неща, принадлежали някога на нашето скромно домакинство.
Предстои смяна на тактиката.
понеделник, 18 октомври 2010 г.
петък, 15 октомври 2010 г.
Дървото на Франки
От къде у мен това внезапно, силно желание да посадя дърво? Убедена съм, че традиционното есенно прелистване на "Дървото на Вси Светии" няма нищо общо с това. Не мисля, че е редно да се сади дърво през октомври. След като открия най-подходящия сезон за посаждане на дърво, ще си купя едно мъничко такова, ще намеря лопата и ще си харесам място, което ще ми позволи да наблюдавам растежа му.
четвъртък, 14 октомври 2010 г.
сряда, 13 октомври 2010 г.
Книга за преводача
Авторът Емил Басат е роден в София през 1949 г. Завършил е българска филология в СУ „Св. Климент Охридски".
„Преводът - лица и маски" е първата му самостоятелна книга. Вътре са събрани разговорите му с български преводачи, които разказват за себе си и за работата.
Имам желание да прелистя тази книга в най-скоро време.
Мойше Захарович Шагалов
За да не бъда и аз като Р. Уотърс погрешно разбрана и обвинена в антисемитизъм ще напиша няколко реда за специалното ми отношение и любов към платната на художника от еврейски произход Мойше Захарович Шагалов, по-известен на света като Шагал. Обичам картините му повече от всички други картини рисувани някога. Не мога да обясня с умни думи защо точно тези картини. Не мога да обясня любовта.
... just another stupid brick in the wall
The US-based Jewish ADL (Anti-Defamation League) has accused rock star Roger Waters (Pink Floyd) of anti-semitism, citing his use of the Star of David hexagram and the dollar symbol in his latest 2010/2011 production of 'The Wall.'
Abraham Foxman, director of the Anti-Defamation League (ADL), has said that using dollar signs and the Star of David in an animation that accompanies the song Good Bye Blue Sky echoes the old stereotype that Jews are avaricious.
на което Роджър отвръща с думите:
"Тhis combination of symbols -- business, money, religions and ideologies -- says Roger Waters, is a
"... point I am trying to make in the song ... that the bombardment we are all subject to by conflicting religious, political, and economic ideologies only encourages us to turn against one another, and I mourn the concomitant loss of life."
Абе тоя Абрахам Незнамсикой от интелигентна провокация не разбира ли? Очевидно не.
Аз видях да валят още и кръстове, полумесеци, мерцедеси, самолети и Шел миди. Отварям вестника и чета за обидени евреи. От "Мерцедес" и "Шел" няма обратна реакция. Кръстовете и полумесеците и те мълчат. Обаче Анти-Defemation лигата се обидила. Мрънкащи малки хора.
http://www.digitaljournal.com
вторник, 12 октомври 2010 г.
6000 aggressive bricks in the wall
Сега чак намирам време да седна и почета повечко около историята с гей парада в Белград.
"Всичко стана за пет-шест секунди. Първо под шлема ме уцели тухла, а след това – камък. В разярената тълпа и за толкова кратко време не успях да видя кой ме замеря, защото срещу кордона ни летяха тухли и камъни", казва за сръбския вестник „Блиц“ Милян Ангелов, командир на част от отряда на жандармерията в Ниш.
Той пострада в неделя около 14 часа от хулиганите, които дивяха срещу гей парада в центъра на Белград.
На Ангелов му предстои операция – при нападението на протестиращите той е получил увреждания на две места на челюстта, уцелен и под лявото око, има разкъсна рана.
Ангелов разказва и какво точно се е случило в неделя.
"Към сградата на Скупщината и към кордона откъм Теразийе идваше група от 500-600 момчета. В кордона бяхме петдесетина полицаи. В групата, която се нахвърли върху нас, не забелязах деца, а момчета на около 20 години. Бяха въоръжени с камъни, тухли, прътове. Някои от тях бяха въоръжени и с бухалки. Задачата ни беше да им попречим да стигнат до Скупщината. Те обаче искаха на всяка цена да пробият кордона, но не им позволихме, макар че хвърляха разни предмети срещу нас", казва жандармеристът.
Ангелов не могъл да чуе какво говорят вандалите. Мислел само, че трябва да си изпълни задачата – хулиганите да не пробият кордона, да не стигнат до сградата на парламента и най-важното – всичко да мине без човешки жертви. Макар и ранен, след като е бил уцелен с камък и тухла в главата, Ангелов продължил да ръководи частта си.
"В жандармерията съм от създаването й, но никога не сме били в такава ситуация, така да ни нападат, толкова екстремизъм да бъде проявен", констатира Ангелов.
Общо при безредиците в неделя са ранени 89 жандармеристи.
Вандализмът и насилието на около 6000 хулигани в деня на гей парада в Белград са само увод към нови демонстрации и разрушения, смятат известни сръбски социолози, пише вестник "Ало".
Социологът Ратко Божович казва, че омразата към властта, системата и полицията е посята в главите на младите хора.
"Пътят от омразата до насилието и от насилието до убийство не е дълъг. Гей парадът беше само предпремиерата. Добър повод за бунт. Вижда се ясно и по това, че бяха нападнати сгради на управляващите партии, както и разрушенията, които продължиха и след парада.
Децата бяха само изпълнителите на онези, които стоят в сянка. Партиите изиграха важна роля за организацията на протестите, а тайните службите блокираха напълно. Как и защо се стигна до всичко това, трябва внимателно да се проучи и анализира", смята Божович.
Според него ескалацията на сблъсъците тепърва може да се очаква.
Милан Николич, директор на Центъра за изследване на алтернативите, също така смята, че силното недоволство на народа може да доведе до повторение на гръцкия сценарий в Сърбия.
"Сред народа властва голямо социално и икономическо недоволство. Заплатите са по-малки от когато и да било, а бедните стават все повече. В Сърбия днес броят на работещите и на безработните е почти равен", обяснява Николич.
Станалият отново актуален в Сърбия въпрос за забрана на крайнодесните и националистически организации, което според държавния секретар на правосъдното министерство Слободан Хомен е единственият път за предотвратяване на насилието, изобщо не плаши лидерите на тези движения.
Повечето от тях предупреждават, че забраната може да бъде контрапродуктивна и че формалното премахване в никакъв случай няма да им попречи да действат.
От своя страна пък вестник "Прес" пише под заглавие: "Всичко това е заради Европа!", че сръбските служби за сигурност са предупредили миналата седмица, че заради гей парада в Белград ще избухнат кървави безредици.
Те са предложили поради големия риск парадът да бъде отменен. Властта обаче е отстъпила пред исканията на ЕС и съзнателно е рискувала да избухнат жестоки сблъсъци.
Резултатът е поразителен: ранени са над 150 души, арестувани са 249 демонстранти, а материалните щети са за над един милион евро.
източник: dnes.bg
Кратък, но съдържателен коментар от мен: След като сравних парадите в София и Амстердам, за да се самоубедя мазохистично за пореден път, колко сме далеч от разума и нормалните човешки отношения, сега спокойно мога да заявя, че все пак сме хора, малко объркани и озлобени, но със сигурнист човеци. Онези 6000 сръбски боклука са доста далеч в това отношение.
понеделник, 11 октомври 2010 г.
David Cerny
http://www.davidcerny.cz/startEN.html
Харесвам работите му. И въобще не ми пречи факта, че именно той представи БГ като кенеф. Оказа се, че имаме еднакъв поглед върху нещата.
Как е животът, г-н Вонегът?
- Kак е животът, г-н Вонегът?
- Слава Богу, повечето вече мина.
- Като оставим настрана, че ви носи прилични доходи, защо пишете?
- Мотивите ми са политически. Аз съм напълно съгласен със Сталин, Хитлер и Мусолини, че писателят трябва да служи на обществото. Имам обаче различия с тези диктатори относно как трябва да служи писателят.
Според мен писателите трябва - и биологически са - носители на промяна. Към по-добро, надявам се.
- Биологически?
- Писателите са специализирани клетки в социалния организъм. Те са еволюционни клетки. Човечеството се опитва да бъде нещо различно. Непрестанно експериментира със нови идеи.
Писателите са средството за въвеждане на новите идеи в обществото, а също така и средство да се реагира, символично, на живота. Когато обществото е в опасност, ние, писателите, трябва да бием тревога.
Относно изкуствата имам т.нар. "теория за канарчето в каменовъглената мина". Знаете, че миньорите вземат канарчета под земята, за да реагират на отровния газ, преди да са се отровили хората.
Хората на изкуството в САЩ реагираха по този начин на войната във Виетнам, сега и на войната в Ирак. За съжаление нищо не успяхме да постигнем.
- Кой ви повлия най-много за писателската кариера?
- Майка ми Едит Либер Вонегът. Тя произхожда от много заможно германско семейство, когато се омъжва за баща ми - скромен и беден архитект.
Състоянието на майка ми идва от бирената фабрика на семейството - "Lieber Lager Beer", по-късно преименувана на "Gold Lager Beer", след като спечелила златен медал.
Аз лично не съм я опитвал. Знам само, че е имала тайна съставка, която дядо ми и майсторът пивовар са слагали сами, без да ги види никой.
- А каква е била тя?
- Кафе. Благодарение на тази бира майка ми е едно от най-богатите момичета в околността. След като обаче идват с баща ми в Америка, състоянието се стопява при Голямата депресия.
Тогава майка ми започва да пише разкази за дамски списания, за да подпомага изхранването на нас, трите деца - имам по-големи брат и сестра. Тя бе изключително интелигентна жена, владееше немски и френски.
Беше добра писателка, но й липсваше талант за вулгарност, който се изисква, за да преуспееш в този тип издания. За щастие аз притежавам вулгарност в излишък и когато пораснах, осъществих мечтата й.
- Защо започнахте да пишете сатира?
- Хумористи обикновено стават най-малките деца в семейството, какъвто бях аз. Когато семейството ни сядаше на вечеря, единственият начин да привлека вниманието на останалите бе, като пускам майтапи.
Даже специализирах - слушах усърдно комици по радиото, научавах се да съчинявам и да разказвам вицове. И днес книгите ми не са нищо друго освен мозайки от вицове.
- Имате ли любим виц?
- Този ми хареса напоследък: един човек се подхлъзнал, полетял в пропаст, но в последния миг успял да се хване за тънка клонка. Отчаян, започнал да се моли: "Господи, помогни ми."
И внезапно чул гръмовен глас: "Човече, аз съм твоят Бог. Пусни клонката и аз ще ти помогна."
Човекът се огледал, погледнал надолу към ужасяващата пропаст и отново се провикнал: "А бе няма ли някой друг наоколо, с когото да говоря?"
- Вярвате ли в Бог?
- Семейството ми бяха атеисти, такъв съм и аз. Те вярваха в успеха на трудолюбивите хора и в братството на хората, затова се преселиха в Америка.
- Не смятате ли, че религията носи утеха на много хора?
- Да, разбира се. Идеята, че има Бог, е чудесна сама по себе си. Само че бих искал свещениците да лъжат малко по-убедително как трябва да сме честни и да се отнасяме братски един с друг.
Не съм чул нито една неделна проповед за вежливостта. Не съм чул свещеник да заклейми убийство. Не съм чул и неделна проповед против измамите в бизнеса. А има 52 недели в годината...
- Кой е прицелът за перото на сатирика днес?
- Тъпанарите.
- Малцина знаят, че в един момент сте работил и като дилър на автомобили...
- О, да, това е бизнес историята на века. През 70-те бях третият дилър на "Saab" в САЩ.
По това време беше много лесно да станеш дилър - трябваше само да заделя пари за пет автомобила и - готово. Но тогава "Saab" беше отвратителна кола и продажбите изобщо не вървяха.
Казвам, че е бизнес историята на века, защото за две години изгубих само 35 хил. долара. Мисля, че заради този мой провал шведите никога не ми дадоха Нобеловата награда.
- Как технологиите променят света?
- Днес сме наводнени от технологии, те са навсякъде около нас. Като си помисля, че навремето нямахме даже телевизия.
Днес телевизорът ни дава приятели и роднини под наем, и то доста приятни като хора. Още от дете човек заобиква хората на екрана - те са цветни, те му говорят.
Как да не се чувстваш обвързан с тези хора?! Събуждаш се например в три сутринта, не можеш да заспиш и хоп - щракваш едно копче и приятелите и роднините ти са в хола! И те харесват.
Чаровни са. Кой не би желал Реймънд да му е роднина? Това е нещо наистина значимо - да можеш да си взимаш приятели и роднини под наем за вкъщи.
- Как въздейства това на хората?
- Ами тези приятели и роднини под наем са доста по-добри от приятелите и роднините, които повечето хора имат. Това действа обезболяващо, утешително. Мнозина имат за приятели и роднини ужасни хора.
Но телевизията има и отрицателна страна - тя вкара войната в нашите домове и я направи приемлива. Хората гледат как пред очите им се избиват други хора и го смятат за нормално.
Когато аз тръгнах на война, имах две опасения ? първо, да не ме убият, и второ, аз да не убия някого. А представяте ли си днес амрикански пилот да се завърне от Ирак и да каже гордо: "Извадих късмет, не се наложи да убия никого"?
Телевизията ни е обезчовечила дотам, че това се смята за приемливо. Все едно да застреляш хладнокръвно хора, които се връщат от футболен мач в събота.
Отстрелваш от въздуха първата и последната кола от колоната, за да не могат да бягат, и след това се връщаш и изтребваш всички останали. Позор!
По време на обучението на офицерите от SS в Хитлеровата армия са ги карали да удушат коте с голи ръце. Днес телевизията прави същото с нас, без да се налага да душим котки с ръце.
- Какво ще кажете като родител - вие имате три деца и сте осиновили вашите племенници след смъртта на сестра ви?
- Да, така е. Най-важното нещо, на което един родител трябва да научи децата, е лицемерието. Само така те ще оцелеят в този свят. Трябва да бъдат любезни с хора, които заслужават презрение.
Децата забелязват това и се възмущават - тате, защо се отнасяш така добре с този лош човек? Това не е ли престъпление?
А ти му отвръщаш - млъквай, защото трябва да ядем. Това е един от най-ранните уроци на живота.
- По едно време ви обвиниха, че насаждате цинизъм у младите...
- Изнасях лекция в Библиотеката на Конгреса - това е все едно английската кралица да те покани в Бъкингамския дворец. Мислех си, че майтапите ми с правителството на САЩ се приемат добре от публиката - както винаги е било.
В един момент обаче в залата се изправи един младеж - по облеклото и акцента му бе ясно, че идва от Източна Европа. Явно бе изкарал отвратителни години при комунизма.
И той ми каза: "Какво право имате като лидер на младите хора да говорите така лошо за най-великата нация в света?" Аз се вцепених и не можах да отвърна нищо. Толкова се засрамих, че веднага напуснах сцената.
- И доста време след това не изнасяхте лекции...
- Да, но въпреки всичко САЩ са си една лайняна държава!
- Дали за това е виновна телевизията, или просто на хората им е втръснало от политиците?
- На хората вече не им пука. Много от нас още от най-ранна възраст имат здрави етични инстинкти и проумяват, че всичко което ни се говори от политиците, е пълна глупост. И сме фаталистично убедени, че политиците ни са продажни.
Днес в Америка има две големи политически партии - Печелившите и Губещите. В партията на Печелившите са демократите и републиканците, в Губещите сме всички останали.
- Какво бихте променили в правителството, ако имахте власт?
- Щях да назнача министър на бъдещето. Защото в момента всичко се прави ден за ден, сякаш утре след нас няма да има никой. Не се мисли за децата и внуците ни.
Източваме петрола от земята като невидели. Не си даваме сметка, че съвсем скоро той ще свърши. И какво ще правим тогава? Ще спрат коли, камиони, фабрики.
Ние сме една цивилизация, зависима изцяло като наркоман от някакви си въглеводороди. Тровим въздуха, причиняваме затопляне. Това трябва да се промени, правителствата да заделят много повече средства за намиране на други източници на енергия.
- В много от книгите си пишете за края на света. Наближава ли той?
- О, за първи път предупредих за тази опасност в предишно мое интервю за "Плейбой" преди доста години. Никой обаче не реагира - явно повечето хора гледат снимките в "Плейбой" и не четат статиите (смее се).
Моята теза е, че след всичко, което сме причинили на тази планета: гладиаторските битки, инквизицията, гоненето на вещици, двете световни войни, холокоста, атомните бомби при Хирошима и Нагазаки, войните на Балканите - тази планета просто иска да се отърве от нас, хората.
Това е защитна реакция на планетата. Затова вече има бактерии, устойчиви на антибиотиците, нелечими болести като СПИН - планетата не ни иска повече. Или вземете за пример зачестилите урагани и природни катаклизми напоследък - всичко това е защитна реакция.
Хората сме ужасни животни. Чували ли сте онази тъпа песен на Барбра Стрейзънд "Хора, които се нуждаят от хора, са най-щастливи на света". Явно се говори за канибали (смее се).
Ужасни животни сме хората и много особени при това. Всички останали животни се бият и избиват за оцеляване. Само ние го правим за удоволствие.
Ето, тук имам проблем с дарвинизма. Ако еволюцията и естественият подбор целят оцеляване, защо не поумняваме с годините, а само ставаме все по-опасни и опасни?
- Ако трябваше да напишете епитафия за Земята, каква щеше да е тя?
Щях да издълбая на стената на Гранд каньон с големи букви: "Добрата стара Земя - можехме да я спасим, ако не бяхме толкова алчни и мързеливи". Като дойдат след години ония с летящите чинии, да го прочетат.
- Четете ли съвременни автори?
- Вижте, писателите не сме като лекарите. Не се налага да четем най-новите неща в професията, за да сме в час. Чета Ницше.
- Критиците смятат, че сте прототип на героя ви Килгор Траут от "Закуска за шампиони"?
- Така е - той също е един вид Христос. Не го разпъват на кръст, но за да ни пречисти от нашите грехове, той живее живот, който не си струва да живееш.
- Защо създадохте Килгор Траут?
- Представа нямам. Винаги съм твърдял, че кариерата ми прилича на спускане със ски - нямаш никакво време за мислене. Е, някои колеги се радват на добре обмислена литературна кариера, но моите книги за прекалено лични за такова нещо.
В една от книгите си убивам Траут. Бих убил и себе си, но нямам сили за това.
- Смятате ли, че сред векове, ако Земята все още съществува, някъде между Шекспир и Бетовен ще са наредени и книги от Кърт Вонегът?
- Спомням си, когато бях пиар за "Дженерал електрик". Работех с един човек, който наскоро се бе оженил и чакаха дете. Тогава от фирмата ни предложиха с намаление осигуровки - живот, здравна и т.н.
Аз премислях и се консултирах с него: Ти, питам го - ще сключиш ли застраховка "Живот"?
Той ме изгледа и учуден отвърна: "Какъв смисъл има?! Аз ще съм умрял и изобщо няма да ми пука за нищо."
- Изглеждате убеден, че няма живот след смъртта. Но не ви ли допада идеята?
- Ами, да. През живота си съм срещнал много интересни хора, които впоследствие са починали. Бих желал да ги видя отново - бойните ми другари от войната, съквартирантите от колежа, брат ми, сестра ми.
Но от друга страна, те сигурно си мислят, че на онзи свят най-после са се отървали от моите стари истории, които непрекъснато им разказвах. Не ми се иска да им досаждам отново (смее се).
- Има един японски филм, наречен "Живот след смъртта" - трябва да си изберат един-единствен спомен от живота, който впоследствие непрекъснато ще изживяват. (...) Ако вие трябваше да изберете един спомен, кой щеше да е той?
- (Мисли дълго) Мисля, че това е моментът, в който вършех всичко както трябва и не можех да бъда критикуван за нищо. Беше по време на Втората световна война.
Валеше сняг, но всичко бе черно. Возехме се на камион. Бойните ми другари бяха около мен. Пушката беше между коленете ми, каската - на главата ми.
Бях готов за всичко. Бях на мястото си. Това е моментът. Това трябва да е...
- А как искате да ви запомнят хората?
- Вижте, знам само, че не искам децата ми да казват за мен това, което аз казвам за моя баща: "Той беше голям шегаджия, а толкова нещастен човек".
Абонамент за:
Публикации (Atom)