През последната събота от месец Ноември в Украйна се почита паметтна на 10 милиона украинци загинали в рамките на 1932-33 г. в следствие на глад, или по точно в следствие геноцида на Сталин. От 1917 до 1921 Украйна е независима държава, но след Октомврийската революция тя е погълната от СССР. Получава независимост едва през 1991, ясно е какво се случва тогава ...
Надниках в Уикипедия, за да разбера дали ще успея да открия там това, което ме интересува. Сред всички събития, изредени в стройна колонка, две години приковават вниманието ми: "1932-33 — Гладомор: зърното на селяните се конфискува, милиони умират от глад". Колко милиона не е споменато. Аз обаче знам и ще го напиша отново. 10 МИЛИОНА. Не са изброени и народностите, но аз знам, че сред милионите украинци има хиляди българи.
Следващите цитирани години са: "1929-1940 г. — Големият терор: Показни процеси, арести и заточаване на видни интелектуалци, учени, писатели, артисти и културни дейци, въвежда се строга цензура, забранява се религиозната дейност, разрушават се църкви, разграждат се националните украински институции". Колко познато звучи това. До болка. България не е минала през първото, но се надявам още да помни второто. Няма как да не се сетя за съдбата на Райко Алексиев ... и още хиляди като него, убити от режима българи. Не искам да сравнявам. Просто горните редове предизвикаха спомена и реших, че някой ден ще напиша повече за това, което чувствам като българка. За срама от комунизма, за непреклонноста ми. За липсата на прошка и смирение в душата ми.
Поклон пред паметта на тези 10 милиона невинно загинали души. Поклон пред болката им. Поклон пред нечовешкото страдание.
P.S. България към момента не е признала официално съществуването на този геноцид.
събота, 27 ноември 2010 г.
петък, 26 ноември 2010 г.
Прекрасен подарък днес
Преди няколко часа в офиса ми бе доставена книгата на Фернандо Арабал "Великият церемониал". Избрах си я от списъка предоставен от издателство "Лик". Информация за чудесната им инциатива ето тук:
http://liikk.wordpress.com/2010/06/30/blogs/
Прелистих предговора. Довечера се захващам със сериозното четене.
Специални благодарности на Севда Козарева.
вторник, 23 ноември 2010 г.
Всички тигри може напълно да изчезнат от Земята към 2022 г.
David Bowie изпя I'm afraid of Americans, аз пък искам да изкрещя така, че целия свят да ме чуе - I'm afraid of Humans! Преглеждам пресата днес и попадам на статия обясняваща в подробности какво точно се случва на тигрите, колко подвида сме унищожили, колко струва кожата на една голяма котка, ноктите, мустаците, ушите... За да не голословя, ето и статистика - по данни на WWF сега в света има около 3200, докато преди век те са били 100 хил. Три от осемте подвида са изчезнали. И в крайна сметка за всичко са виновни китайците, защото там търсенето е най-голямо (различни части от тигъра от векове са считани за мощни афродизиаци).
Искам всички да се превърнем в безполови, хрупащи трева охлюви. И планетата ще си отдъхне. Лично аз не смятам, че човечествето е кой знае какъв фактор за затриването на Земята, но пък за унищожаването на огромен брой видове добре се е постарало и сякаш е време да поспре. Да наминат тия дни да ни очистят марсианците предлагам. От друга страна силно се съмнявам, че има по-големи гадини от нас в тоя безбрежен Космос :)
понеделник, 22 ноември 2010 г.
Money!
The success of the album "The Dark Side of the Moon" brought previously unknown wealth to all four members of the band. Some of the profits were invested in the production of Monty Python and the Holy Grail. :)
неделя, 21 ноември 2010 г.
Anathema!
Снощи в зала "България" се случи нещо, което убедена съм, до този момент не се беше случвало в България. Прекрасните музиканти от Анатема направиха концерт, който дълго ще се помни от феновете им и въобще от всички, които присъствахме снощи, омагьосани, очаровани и завинаги техни.
Братята Кавана са великолепни - Винсент и Дани изкачат на сцената веднага след гост-музиканта Петер Карлсен, за да не спрат да ни подаряват парчета от великолепната си музика почти 3 часа. Започват с Thin Air. Всички знаем, че ще свирят предимно парчета от новия си албум. Тишина ...и Музика. Продължават с Summernight Horizon ... очите ми се напълват със сълзи. От радост, от вълнение, от благодарност за страхотния концерт, който най-после се случи. Трудно е да се опише музиката на Анатема с думи. Поне на мен ми е изключително трудно.
Тук е и ангелогласната Лий Дъглас (силен чист глас, сравнявам я моментално с Beth Gibbons... ). Прекрасна! A Natural Disaster ... към края само нейния глас без музика ... Вълшебство! Ние оставаме зашеметени. Разбира се гръмват аплодисменти, но никой не е тук. Отнесени ...
Залата е със седалки, но седящи няма. Има гора от ръце и погледи вперени в сцената, където се случва концертЪТ на 2010г!
Братята не спират да се шегуват с публиката, по някое време Винсент казва, че сме най-шумната публика, която някога е виждал и че не може да се чува от нас! Залата избухва. Отвсякъде се носят възторжени викове, сливат се в един глас, този на залата, и ведно с бурните аплодисменти литват към момчетата (и момичето) от Анатема.
Оставам много приятно изненадана от изпълнението на Closer. На живо ми хареса значително повече от студийния вариант. Звукът в залата е кристален (Поклон към организаторите от рок-радио "Тангра"). Наближава 23 часа. В този момент залата избухва - Anathema забиват Empty. Умишлено не погледнах сетлиста им за този концерт, исках изненади. Е, получих ги! :) Това беше първата тяхна песен, която чух, в далечната 1999 г. Тогава ми попадна някаква метъл компилация, където Anathema са включени с Empty - причината да започна да ги слушам.
В някакъв момент Винсент казва ... "Тук сме за първи път, затова ще ви изсвирим Sleepless". Залата експлоадира! Това е големият подарък, който всички очакваме! Вече е 11.30 а Anathema не спират ... от сцената струи нечовешка енергия ...Винсънт прави някакви невероятни неща с китарата. От къде тази сила?
Следват Flying, One Last Goodbye и последна Fragile Dreams, по време на която аз напускам залата. През цялото време се надявам да има кавър на Флойд за финал ... така и не дочаквам края, интуитивно, от страх да не се разочаровам, си тръгвам...
http://www.setlist.fm/setlist/anathema/2010/bulgaria-hall-sofia-bulgaria-43d2bfa3.html
петък, 19 ноември 2010 г.
Anathema - Summer Night Horizon
Утре в зала "България" ще се лее магията на Анатема!
20 години страхотна музика!
сряда, 17 ноември 2010 г.
ББ рече:
“Ако им дадем още 25 млн. на БАН, ще са най-умните в света. Ако не им дадем, значи ги убиваме”
Тук е моментът да вмъкна две от епиграмите на Радой Ралин, съвсем подходящи по повод изказването на ББ във връзка със съдбата на БАН:
"По е лоша простотията
и от лошотията."
“Не се страхувам от министъра на културата,
а от културата на министъра”.
Радой го няма, но ББ е тук ...
Тук е моментът да вмъкна две от епиграмите на Радой Ралин, съвсем подходящи по повод изказването на ББ във връзка със съдбата на БАН:
"По е лоша простотията
и от лошотията."
“Не се страхувам от министъра на културата,
а от културата на министъра”.
Радой го няма, но ББ е тук ...
Жената зад щанда
Често си купувам книги на старо само и единствено от една сергия, намираща се на едно точно определено място, в един съвсем конкретен град. Координатите издавам само на най-запалените адепти. Защо точно от там ли? Защото днес, след като ми връчи прекрасно друго издание на "Стас и Нели", заменяйки ужасно миришещатa, купена вчера книга (беше акуратно опакована и нямаше как да се реагира на момента, а аз напоследък никак не се сещам да разопаковам), жената зад щанда ми смигна и ми подаде "Дяволиада" на Булгаков. :)
Анатема ще свирят в зала България вместо в клуб Blue Box
"Концертът на Анатема (Anathema) ще се състои не в столичния клуб Blue Box според първоначално обявеното, а в зала "България".
Както MySound.bg извести, прочутата ливърпулска банда ще изнесе първото си шоу у нас на 20 ноември, събота.
"Техническият проблем около звученето в Blue Box, заради който отпаднаха няколко концерта там наскоро, е само една от причините. Най-важната от тях е, че искаме величествената група да удари във величествена зала каквато е "България".
Атмосферата в нея е далеч по-подходяща, обясни за MySound. bg Васил Върбанов от "Тангра Мега Рок", по чиято покана пристигат британските корифеи на дуум метъла и готика.
Закупените досега билети важат без презаверка, поясни той.
Норвежецът Петер Карлсен ще бъде специален гост на Анатема, които празнуват 20-годишна славна кариера с нов албум – "We’re Here Because We’re Here".
Както вече ви съобщихме, той ще бъде представен основно пред родната публика."
Източник: mysound.bg
Мисля да умра от кеф ...
Както MySound.bg извести, прочутата ливърпулска банда ще изнесе първото си шоу у нас на 20 ноември, събота.
"Техническият проблем около звученето в Blue Box, заради който отпаднаха няколко концерта там наскоро, е само една от причините. Най-важната от тях е, че искаме величествената група да удари във величествена зала каквато е "България".
Атмосферата в нея е далеч по-подходяща, обясни за MySound. bg Васил Върбанов от "Тангра Мега Рок", по чиято покана пристигат британските корифеи на дуум метъла и готика.
Закупените досега билети важат без презаверка, поясни той.
Норвежецът Петер Карлсен ще бъде специален гост на Анатема, които празнуват 20-годишна славна кариера с нов албум – "We’re Here Because We’re Here".
Както вече ви съобщихме, той ще бъде представен основно пред родната публика."
Източник: mysound.bg
Мисля да умра от кеф ...
вторник, 16 ноември 2010 г.
Hey, daddy-o I don't wanna go down to the basement!
ББ, и аз не искам в "мазето"!!!!
http://e-vestnik.bg/10414/rusofili-rusofobi-vratove-i-rubli-koy-e-kriv-i-koy-e-prav-za-gaza/
понеделник, 15 ноември 2010 г.
Бягай, Заеко - разговор с Нойзи
Как се чувствате, как живеете?
Добре, благодаря. Вече не се терзая заради непостигнатото, а за по-важни неща като бъдещето на дъщеря ми. Плюс как, ако съдбата ми отпусне достатъчно време, да я науча да мисли. Разбира се, с помощта на стари приятели като Аристотел и магарето Йори.
Какво ви се прави? Това, което правите, или има и нещо друго?
В момента се мъча да превърна Playboy в престижно списание за зрели, интелигентни мъже, които да го четат – ама буквално да го четат. Да го излекувам от жълтата треска, от която боледуваше в последно време, да му придам малко класа, да говори хем смислено, хем забавно. И, с повече късмет, да повдигна фотографията на голи жени у нас на по-високо равнище. Но нямам натрапчиво чувство за значимост, за дон Хуан Матус – смятам простичко, че дори да помогнеш на един-единствен човек със стила и умствения напън, това е достатъчно. Светът, знаете, е пола, която искаш да повдигнеш, затова гледам да внимавам с жените – например тристагодишната Руска империя е рухнала най-вече защото наследникът Николай Александрович за зла врага се влюбил в една от принцесите Хесенски, които са пренасяли хемофилията от род в род.
Кои са ви маркерите за нормалност?
Дъщеря ми, жена ми, Сашо Жеков. И другите гиганти, по чиито рамене пълзя, за да видя евентуално по-надалеч.
Удоволствията и помъдряването как вървят?
В полза на отказа от удоволствия. Човек – това означава да страдаш, да бъдеш онеправдан, но и да се бориш, да не се предаваш. Да носиш бог в себе си, но и да не му се даваш. Да намериш кауза, дете, жена – които да са ден и нощ в ума ти, и да съзнаваш, че животът ти без тях би бил сурово, безрадостно нагорнище. А иначе – да поддържаш висок дух въпреки натрупаната скръб и извечния порив на високоинтелигентния човек да се самоубие, който често скимти тихо в най-тъмните кътчета на душата. Дори и пеш, да се стараеш да изглеждаш, сякаш си на кон.
Какво е общото между Black Label, където обичате да ходите, и Класическата гимназия, която сте завършил?
Не виждам културен сблъсък, какъвто се съдържа във въпроса. Разбирам уловката – да, нито един фен на Тома от Аквино например не би съчетал умственото отшелничество със светска среда, нали така? Ами тогава да приемем, че съм тъп, весел волтерианец-казановист, и тогава основанието за въпроса ви изчезва.
Какво остана от "Егоист"? Беше култ, стремеж, надежда, беше принадлежност, люпилня за блестящи автори. И после?
Нищо. С малко вдъхновение сглобихме мъничък ренесанс, но, фигуративно казано, не намерихме родните Медичи да инвестират в него, за да го превърнат в нещо важно, което действително стига до мнозина и променя нещо в живота. А не само част от умствените нагласи на част от хората за част от времето. Светът на списанията е малък, побира се на длан – и тогава, и сега у нас важи максимата, че ако нещо не го дават по телевизора, не се случва, като сега всъщност трябва да добавим и неща като фейсбук. Иначе "Егоист" в моите спомени е странно, непонятно нещо, като чернокож нацист. Случи се, с извинение, като при големите рок групи – точно тези хора, точно този певец, барабанист и носач на апаратурата, в точно това време, с изумителни избухвания на духа, с неподражаема лекота, но и съзнанието, че правият път е стръмният. Бяхме еднородни, не еклектични, чувствахме нещо като мисия да имаме истинска стойност и да довлечем насила проклетия, така лелеян Запад у нас: Емил Захариев, Сашо Жеков, Ина Григорова, Емилиян Събев, Карбовски. Дано не прозвучи тъпо, но, дето вика Казандзакис, се чувствахме сякаш бог обикаля около всички ни като лъв; от време на време усещахме дъха му, чувахме ръмженето му, виждахме да блестят в мрака очите му - но нямаше страх, не го предадохме. Борихме се за модерност и съизмеримост, жадно, пламенно, с целия си наивитет, остроумие, добро образование, писателска сръчност – да сложим и ние една тухла в новия градеж, да имаме принос. Но не стана и днес се чувствам повален. В последното десетилетие нещата се върнаха на местата си, всичко почива на приложната култура и трезвата пресметливост, както може би трябва, животът не дължи нищо никому. А, като казах "трезвата" – и ако позволите една шега: наскоро четох интервю с Кийт Ричардс по повод там преиздание на Exile On Main St.; той в общи линии казва, че по една или друга причина не си спомня нищо от този период, но албумът може и да се окаже добър. За миг се почувствах сякаш знам за какво говори.
Чух веднъж такова разсъждение: трагедията на България е, че в политиката и много други важни области не са се появили еквиваленти на това, което бяха "Капитал" и "Егоист" в медиите. Как ви звучи това?
Мелодраматично, да не кажа глупаво. За "Капитал" не знам, но за "Егоист" този въпрос е абсурден. От идеалистите не излизат политици, най-вече у нас – има известна разлика между братя Галеви и братя Гракхи. Идеалистите свършват в Къкринското ханче или на река Костина в Тетевенския балкан; оцеляват разумните, които казват: а, въстание ли, вие изтрещяхте ли, жена ми не ме пуска. Все едно да попитате какво би станало, ако Волтер беше доживял революцията и беше оглавил републиката. Отговорът е "нищо" - най-вероятно щяха да го очистят почти моментално, далеч преди Марат.
Не мисля, че е глупаво. Според мен става дума за позитивната хомогенност на някаква група хора: модерни, отворени към света, любопитни и приятно умни, нелишени от талант, все още способни да изпитват морален стрес, на които им се живее нормално и вярват, че могат да го постигнат, и то с работа; правят нещо, което има смисъл не само за непосредствения им кръг.
Много хубаво го казахте, но по моему животът ви опровергава всекидневно. Подобни групи са обречени на маргиналност. Тъкмо заради морала: вместо нарастване на задоволството днешното развитие предизвиква – парадоксално – нарастване на недоволството, на завистта, става конфликтогенен фактор. Светът, включително българският, е разделен на 10% облагодетелствани и 90% маргинализирани, а подобен кръг трябва да търси публика сред 90-те процента, което е обречена кауза. 90% от хората псуват в 100% от форумите, без реално да мислят.
Колко и как се интересувате от политика?
Много, но не съзирам изход. Според класическите категории аз съм идеалистично десен, обичам идеята, че хората не се раждат равни като талант и възможности и че трябва да се доказват в силно конкурентна среда; съответно, че държавата най-общо трябва да даде заден за сметка на бизнеса, включително да сведе до минимум чиновниците. Но съм песимист. Шеговито казано, смятам, че у нас за 20 години изникна само един политик по мой вкус – Иван Костов, но проблемът с него е, че ако ти дойде на гости, трябва да скриеш всички бижута и ценности (смее се).
Вълнува ме например тоталната секуларизация на обществата, както и терминът на Макс Вебер, един от най-големите социолози на ХХ век – Entzauberung, нещо като "разомагьосване". Тоест ние живеем в абсолютно лишен от магия и въображение, рационализиран свят, в който пресметливостта и цинизмът са задушили красотата на вярата. Тъкмо вярата, а не суеверията - според нас познанието и технологиите напълно заместват вярата, тя губи този мач с 0:6, а ако теглите най-простата философска черта, ще осъзнаете, че познанието би трябвало да е един по-дълъг път към вярата. Уви, в България сме в ерата на нещо като чалга-ницшеанство – кланяме се на сексизирания медиен образ на консенсусния Свръхчовек, полумутрата, при която от идеята на Ницше е останало само старателно прикриваното "отвъдморално"; толкова опростен, че дори Angst-ът на Хайдегер вече се възприема като обикновена, немъжка лигавщина.
Прави ли ви впечатление, че много хора от нашето поколение отново се замислят за живеене в чужбина? Надига се сякаш поредна вълна емиграция, като този път тя не е икономическа, а ценностна, манталитетна?
Не знам, но ако мога да дам само един-едничък съвет на един ваш читател, той би бил – бягай, заеко. Отне ми много години, но ми се струва, че познавам сравнително добре как функционира тази държава, и перспективата е нулева, да не кажа минус едно. Всеки истински талант в нещо, който не е наследник на голямо богатство, трябва моментално да потърси реализация навън. И когато срещне друга култура, примерно ислямската, да не заздравява стереотипите си, а да й дава шанс. Хънтингтън говори за сблъсък на цивилизации, но според мен цивилизациите могат взаимно да се оплодотворяват и обогатяват, общувайки.
Попаднах на дискусия в интернет – "Ивайло Нойзи Цветков. Is he real". Защо не ви се показва?
Презирам показването заради самото показване. Имаш право да се показваш само ако имаш талант или добра кауза. Но ето че лъжа – давам безсмислено интервю за "Капитал Лайт".
Как би изглеждал един reunion на "Егоист" днес?
Няма нужда от това. Има нужда от нова подобна общност на духа, да се събере уникална нова "рок група" от млади съмишленици, които, макар и обречени, поне да опитат да размърдат статуквото.
Кое е онова, което се повтаря в "Егоист", "Плейбой", "Максим", "Една седмица в София", по какво си приличат? Какво задължително държите да има или неволно привнасяте вие със Сашо Жеков във всеки медиен проект?
Нищо особено. Внимание към детайла, страст към небуквалност, висока култура, отвращение спрямо типично българското "абе, аре, бе, може и така", изблици на анархистично въображение; както и разбирането, че вместо риба е по-добре да дадеш на човек въдица. И че рационалността изисква да се отдалечим от първото впечатление, колкото и да е силно – това е най-важното при списанията за разлика от телевизията. Вижте, страните от северноатлантическото крайбрежие са наложили на останалия свят идеали за материален просперитет, стандарти за икономическа рационалност и нива на популярна култура, от които не може да се избяга. В този смисъл аз не съм много умен – знам, че това унищожава в голяма степен културното наследство на незападните общества, но не ми пука.
Как оцелява вашето партньорство с Жеков в условия, които са съсипали не едно и две дългогодишни приятелства?
Ние сме съученици, познаваме се от 1986-а. Въпросът въобще не е как оцелява, а как още да се развива. Често си мълчим споделено, което се постига трудно.
Какво четете?
Какво ли не. Списания, вестници, Бъртранд Ръсел, който трогателно се мъчи да ми обясни как знаем онова, което знаем за реалността, "Нощта през Средновековието" на проф. Цочо Бояджиев, Уил Селф плюс някакви нови руски писатели и т.н. За мен четенето освен всичко друго е и обучение по писане, затова често препрочитам – например Чудомир или Достоевски. Как сред нас днес не се намери и един, който наистина да пише добре на български, без усилие, като Чудомир? Когато пък ме мързи да мисля, с удоволствие се предавам на Стивън Кинг. Тук нямаме място да задълбаем, но две неща: човек трябва да си дава сметка за културния релативизъм и че четенето подобно на секса е и въпрос на рефлекс.
Кое е последното ви книжно откритие?
Една неописуемо мека, нова тоалетна хартия с нарисувани меченца. И един млад перуанец, Сантяго Ронкалиоло, етноцентричен, удивителен в простотата си.
Имате ли усещането, че у нас е все по-малко достойно да си журналист? Нивото пада болезнено. Защо?
Изумително – все едно ме питате какво е журналист. Хайде да припомним, защото в последните 5-6 години дори съчинителите от жълтите вестници се броят за журналисти: журналистът е преди всичко човек, който под различни форми доставя до знанието на общността истината и само истината по теми и поводи, които засягат пряко битието й, и при всяко свое действие предполага, че помага на тази общност, а не на свой или друг частен интерес. Той не съчинява, не сглобява слухове, описва всичко, което знае, анализира, не премълчава и не работи с полуинформация, проверява всички гледни точки и, най-общо, се държи като човек на заплата в немското списание Stern. Що се отнася до "жълтите": истинският жълт журналист не го мързи и не си седи да си съчинява на компютъра, а организира примерно скрита камера на бащата на Джон Тери и доказва с видеозапис, че той продава кокаин. В този смисъл нашите са забележителни аматьори. Но има и друго - средата у нас е непоправимо гнила и истински опасна, има срастване между държавната власт и хората в сянка, така че всеки, който спазва горните правила, рискува да бъде премахнат. Досущ като в Русия. Тези практики са живи и няма да си тръгнат преди, да речем, 2040-а, ако ще още 20 пъти да ни приемат в ЕС. А и паметта ни е къса – сега президентът бил правел партия, голямо вълнение, и досущ като във филма "Мементо" никой не може да си спомни, че същият този е сред главните виновници за икономическата катастрофа в края на 1996-а.
Как се виждате след десет години?
Как уча дъщеря си Анна да свири на пиано и китара, как четем на глас книги и се шегуваме. В друга държава, ако има възможност. За да не се самоизям като Ерисихтон.
Как протича остаряването при вас?
Грозно, както ще проличи и от снимките.
Каква е тази история с вас и футбола? Защо сте толкова запален?
Това ми е хобито от съвсем малък, както и на милиони други момчета. Проблемът при мен е, че се превръща в мания, особено на тема "английски футбол"; плюс да прозреш отвъд това, което дават по телевизора, да вникнеш по-дълбоко в тактиката, схемите, мотивацията и т.н. И да си максимално информиран. Част от грубата ми, безпардонна англофилия. Неописуемо удоволствие
А от какво друго се интересувате напоследък?
От каквото и през 1985-а – попкултура, философия и литература. Уча се да пиша, четейки лакомо. И един ден, когато ми се стори, че вече мога, ще напиша книга и ще я продам в минимум 250 бройки тираж, обещавам.
За какво ще се разказва в нея?
Кой знае. Примерно за големия човек, който се опитва да се бори с малките неща. Но убиецът е друг. Впрочем, това интервю за вашата рубрика "Лице" ли е?
Да.
Щеше да е по-подходящо за евентуална рубрика "Задник", но нищо.
Източник: http://www.capital.bg/light/lica/2010/11/12/991884_punks_dad/
Добре, благодаря. Вече не се терзая заради непостигнатото, а за по-важни неща като бъдещето на дъщеря ми. Плюс как, ако съдбата ми отпусне достатъчно време, да я науча да мисли. Разбира се, с помощта на стари приятели като Аристотел и магарето Йори.
Какво ви се прави? Това, което правите, или има и нещо друго?
В момента се мъча да превърна Playboy в престижно списание за зрели, интелигентни мъже, които да го четат – ама буквално да го четат. Да го излекувам от жълтата треска, от която боледуваше в последно време, да му придам малко класа, да говори хем смислено, хем забавно. И, с повече късмет, да повдигна фотографията на голи жени у нас на по-високо равнище. Но нямам натрапчиво чувство за значимост, за дон Хуан Матус – смятам простичко, че дори да помогнеш на един-единствен човек със стила и умствения напън, това е достатъчно. Светът, знаете, е пола, която искаш да повдигнеш, затова гледам да внимавам с жените – например тристагодишната Руска империя е рухнала най-вече защото наследникът Николай Александрович за зла врага се влюбил в една от принцесите Хесенски, които са пренасяли хемофилията от род в род.
Кои са ви маркерите за нормалност?
Дъщеря ми, жена ми, Сашо Жеков. И другите гиганти, по чиито рамене пълзя, за да видя евентуално по-надалеч.
Удоволствията и помъдряването как вървят?
В полза на отказа от удоволствия. Човек – това означава да страдаш, да бъдеш онеправдан, но и да се бориш, да не се предаваш. Да носиш бог в себе си, но и да не му се даваш. Да намериш кауза, дете, жена – които да са ден и нощ в ума ти, и да съзнаваш, че животът ти без тях би бил сурово, безрадостно нагорнище. А иначе – да поддържаш висок дух въпреки натрупаната скръб и извечния порив на високоинтелигентния човек да се самоубие, който често скимти тихо в най-тъмните кътчета на душата. Дори и пеш, да се стараеш да изглеждаш, сякаш си на кон.
Какво е общото между Black Label, където обичате да ходите, и Класическата гимназия, която сте завършил?
Не виждам културен сблъсък, какъвто се съдържа във въпроса. Разбирам уловката – да, нито един фен на Тома от Аквино например не би съчетал умственото отшелничество със светска среда, нали така? Ами тогава да приемем, че съм тъп, весел волтерианец-казановист, и тогава основанието за въпроса ви изчезва.
Какво остана от "Егоист"? Беше култ, стремеж, надежда, беше принадлежност, люпилня за блестящи автори. И после?
Нищо. С малко вдъхновение сглобихме мъничък ренесанс, но, фигуративно казано, не намерихме родните Медичи да инвестират в него, за да го превърнат в нещо важно, което действително стига до мнозина и променя нещо в живота. А не само част от умствените нагласи на част от хората за част от времето. Светът на списанията е малък, побира се на длан – и тогава, и сега у нас важи максимата, че ако нещо не го дават по телевизора, не се случва, като сега всъщност трябва да добавим и неща като фейсбук. Иначе "Егоист" в моите спомени е странно, непонятно нещо, като чернокож нацист. Случи се, с извинение, като при големите рок групи – точно тези хора, точно този певец, барабанист и носач на апаратурата, в точно това време, с изумителни избухвания на духа, с неподражаема лекота, но и съзнанието, че правият път е стръмният. Бяхме еднородни, не еклектични, чувствахме нещо като мисия да имаме истинска стойност и да довлечем насила проклетия, така лелеян Запад у нас: Емил Захариев, Сашо Жеков, Ина Григорова, Емилиян Събев, Карбовски. Дано не прозвучи тъпо, но, дето вика Казандзакис, се чувствахме сякаш бог обикаля около всички ни като лъв; от време на време усещахме дъха му, чувахме ръмженето му, виждахме да блестят в мрака очите му - но нямаше страх, не го предадохме. Борихме се за модерност и съизмеримост, жадно, пламенно, с целия си наивитет, остроумие, добро образование, писателска сръчност – да сложим и ние една тухла в новия градеж, да имаме принос. Но не стана и днес се чувствам повален. В последното десетилетие нещата се върнаха на местата си, всичко почива на приложната култура и трезвата пресметливост, както може би трябва, животът не дължи нищо никому. А, като казах "трезвата" – и ако позволите една шега: наскоро четох интервю с Кийт Ричардс по повод там преиздание на Exile On Main St.; той в общи линии казва, че по една или друга причина не си спомня нищо от този период, но албумът може и да се окаже добър. За миг се почувствах сякаш знам за какво говори.
Чух веднъж такова разсъждение: трагедията на България е, че в политиката и много други важни области не са се появили еквиваленти на това, което бяха "Капитал" и "Егоист" в медиите. Как ви звучи това?
Мелодраматично, да не кажа глупаво. За "Капитал" не знам, но за "Егоист" този въпрос е абсурден. От идеалистите не излизат политици, най-вече у нас – има известна разлика между братя Галеви и братя Гракхи. Идеалистите свършват в Къкринското ханче или на река Костина в Тетевенския балкан; оцеляват разумните, които казват: а, въстание ли, вие изтрещяхте ли, жена ми не ме пуска. Все едно да попитате какво би станало, ако Волтер беше доживял революцията и беше оглавил републиката. Отговорът е "нищо" - най-вероятно щяха да го очистят почти моментално, далеч преди Марат.
Не мисля, че е глупаво. Според мен става дума за позитивната хомогенност на някаква група хора: модерни, отворени към света, любопитни и приятно умни, нелишени от талант, все още способни да изпитват морален стрес, на които им се живее нормално и вярват, че могат да го постигнат, и то с работа; правят нещо, което има смисъл не само за непосредствения им кръг.
Много хубаво го казахте, но по моему животът ви опровергава всекидневно. Подобни групи са обречени на маргиналност. Тъкмо заради морала: вместо нарастване на задоволството днешното развитие предизвиква – парадоксално – нарастване на недоволството, на завистта, става конфликтогенен фактор. Светът, включително българският, е разделен на 10% облагодетелствани и 90% маргинализирани, а подобен кръг трябва да търси публика сред 90-те процента, което е обречена кауза. 90% от хората псуват в 100% от форумите, без реално да мислят.
Колко и как се интересувате от политика?
Много, но не съзирам изход. Според класическите категории аз съм идеалистично десен, обичам идеята, че хората не се раждат равни като талант и възможности и че трябва да се доказват в силно конкурентна среда; съответно, че държавата най-общо трябва да даде заден за сметка на бизнеса, включително да сведе до минимум чиновниците. Но съм песимист. Шеговито казано, смятам, че у нас за 20 години изникна само един политик по мой вкус – Иван Костов, но проблемът с него е, че ако ти дойде на гости, трябва да скриеш всички бижута и ценности (смее се).
Вълнува ме например тоталната секуларизация на обществата, както и терминът на Макс Вебер, един от най-големите социолози на ХХ век – Entzauberung, нещо като "разомагьосване". Тоест ние живеем в абсолютно лишен от магия и въображение, рационализиран свят, в който пресметливостта и цинизмът са задушили красотата на вярата. Тъкмо вярата, а не суеверията - според нас познанието и технологиите напълно заместват вярата, тя губи този мач с 0:6, а ако теглите най-простата философска черта, ще осъзнаете, че познанието би трябвало да е един по-дълъг път към вярата. Уви, в България сме в ерата на нещо като чалга-ницшеанство – кланяме се на сексизирания медиен образ на консенсусния Свръхчовек, полумутрата, при която от идеята на Ницше е останало само старателно прикриваното "отвъдморално"; толкова опростен, че дори Angst-ът на Хайдегер вече се възприема като обикновена, немъжка лигавщина.
Прави ли ви впечатление, че много хора от нашето поколение отново се замислят за живеене в чужбина? Надига се сякаш поредна вълна емиграция, като този път тя не е икономическа, а ценностна, манталитетна?
Не знам, но ако мога да дам само един-едничък съвет на един ваш читател, той би бил – бягай, заеко. Отне ми много години, но ми се струва, че познавам сравнително добре как функционира тази държава, и перспективата е нулева, да не кажа минус едно. Всеки истински талант в нещо, който не е наследник на голямо богатство, трябва моментално да потърси реализация навън. И когато срещне друга култура, примерно ислямската, да не заздравява стереотипите си, а да й дава шанс. Хънтингтън говори за сблъсък на цивилизации, но според мен цивилизациите могат взаимно да се оплодотворяват и обогатяват, общувайки.
Попаднах на дискусия в интернет – "Ивайло Нойзи Цветков. Is he real". Защо не ви се показва?
Презирам показването заради самото показване. Имаш право да се показваш само ако имаш талант или добра кауза. Но ето че лъжа – давам безсмислено интервю за "Капитал Лайт".
Как би изглеждал един reunion на "Егоист" днес?
Няма нужда от това. Има нужда от нова подобна общност на духа, да се събере уникална нова "рок група" от млади съмишленици, които, макар и обречени, поне да опитат да размърдат статуквото.
Кое е онова, което се повтаря в "Егоист", "Плейбой", "Максим", "Една седмица в София", по какво си приличат? Какво задължително държите да има или неволно привнасяте вие със Сашо Жеков във всеки медиен проект?
Нищо особено. Внимание към детайла, страст към небуквалност, висока култура, отвращение спрямо типично българското "абе, аре, бе, може и така", изблици на анархистично въображение; както и разбирането, че вместо риба е по-добре да дадеш на човек въдица. И че рационалността изисква да се отдалечим от първото впечатление, колкото и да е силно – това е най-важното при списанията за разлика от телевизията. Вижте, страните от северноатлантическото крайбрежие са наложили на останалия свят идеали за материален просперитет, стандарти за икономическа рационалност и нива на популярна култура, от които не може да се избяга. В този смисъл аз не съм много умен – знам, че това унищожава в голяма степен културното наследство на незападните общества, но не ми пука.
Как оцелява вашето партньорство с Жеков в условия, които са съсипали не едно и две дългогодишни приятелства?
Ние сме съученици, познаваме се от 1986-а. Въпросът въобще не е как оцелява, а как още да се развива. Често си мълчим споделено, което се постига трудно.
Какво четете?
Какво ли не. Списания, вестници, Бъртранд Ръсел, който трогателно се мъчи да ми обясни как знаем онова, което знаем за реалността, "Нощта през Средновековието" на проф. Цочо Бояджиев, Уил Селф плюс някакви нови руски писатели и т.н. За мен четенето освен всичко друго е и обучение по писане, затова често препрочитам – например Чудомир или Достоевски. Как сред нас днес не се намери и един, който наистина да пише добре на български, без усилие, като Чудомир? Когато пък ме мързи да мисля, с удоволствие се предавам на Стивън Кинг. Тук нямаме място да задълбаем, но две неща: човек трябва да си дава сметка за културния релативизъм и че четенето подобно на секса е и въпрос на рефлекс.
Кое е последното ви книжно откритие?
Една неописуемо мека, нова тоалетна хартия с нарисувани меченца. И един млад перуанец, Сантяго Ронкалиоло, етноцентричен, удивителен в простотата си.
Имате ли усещането, че у нас е все по-малко достойно да си журналист? Нивото пада болезнено. Защо?
Изумително – все едно ме питате какво е журналист. Хайде да припомним, защото в последните 5-6 години дори съчинителите от жълтите вестници се броят за журналисти: журналистът е преди всичко човек, който под различни форми доставя до знанието на общността истината и само истината по теми и поводи, които засягат пряко битието й, и при всяко свое действие предполага, че помага на тази общност, а не на свой или друг частен интерес. Той не съчинява, не сглобява слухове, описва всичко, което знае, анализира, не премълчава и не работи с полуинформация, проверява всички гледни точки и, най-общо, се държи като човек на заплата в немското списание Stern. Що се отнася до "жълтите": истинският жълт журналист не го мързи и не си седи да си съчинява на компютъра, а организира примерно скрита камера на бащата на Джон Тери и доказва с видеозапис, че той продава кокаин. В този смисъл нашите са забележителни аматьори. Но има и друго - средата у нас е непоправимо гнила и истински опасна, има срастване между държавната власт и хората в сянка, така че всеки, който спазва горните правила, рискува да бъде премахнат. Досущ като в Русия. Тези практики са живи и няма да си тръгнат преди, да речем, 2040-а, ако ще още 20 пъти да ни приемат в ЕС. А и паметта ни е къса – сега президентът бил правел партия, голямо вълнение, и досущ като във филма "Мементо" никой не може да си спомни, че същият този е сред главните виновници за икономическата катастрофа в края на 1996-а.
Как се виждате след десет години?
Как уча дъщеря си Анна да свири на пиано и китара, как четем на глас книги и се шегуваме. В друга държава, ако има възможност. За да не се самоизям като Ерисихтон.
Как протича остаряването при вас?
Грозно, както ще проличи и от снимките.
Каква е тази история с вас и футбола? Защо сте толкова запален?
Това ми е хобито от съвсем малък, както и на милиони други момчета. Проблемът при мен е, че се превръща в мания, особено на тема "английски футбол"; плюс да прозреш отвъд това, което дават по телевизора, да вникнеш по-дълбоко в тактиката, схемите, мотивацията и т.н. И да си максимално информиран. Част от грубата ми, безпардонна англофилия. Неописуемо удоволствие
А от какво друго се интересувате напоследък?
От каквото и през 1985-а – попкултура, философия и литература. Уча се да пиша, четейки лакомо. И един ден, когато ми се стори, че вече мога, ще напиша книга и ще я продам в минимум 250 бройки тираж, обещавам.
За какво ще се разказва в нея?
Кой знае. Примерно за големия човек, който се опитва да се бори с малките неща. Но убиецът е друг. Впрочем, това интервю за вашата рубрика "Лице" ли е?
Да.
Щеше да е по-подходящо за евентуална рубрика "Задник", но нищо.
Източник: http://www.capital.bg/light/lica/2010/11/12/991884_punks_dad/
Една стотна от нулата
Хубава статия на Любослава Русева засягаща щенията на ББ да построи 1/100 от построеното от другаря Живков.
http://www.dw-world.de/dw/article/0,,6218608,00.html
http://www.dw-world.de/dw/article/0,,6218608,00.html
Ангели в Народния
Обещах си да напиша няколко реда веднага след като изгледам постановката. Гледането се случи снощи. Страхотен текст на Тони Кушнър - силен, умен и много истински. Години назад в онази Америка на Рейгън. Страхотни Захари Бахаров (негър-фантазия и травестит), Владо Пенев (не-гей адвокат чукащ мъже, болен от СПИН) и Цветан Алексиев (мъчително гаснещ в болница Прайър Уолтър, гей, носител на ХИВ). Снежина П. играе ангел, мед. сестра, жокей и шизофренична уличница. Бях с нагласата за една дълга дълга вечер в театъра, противно на това 2-та часа в креслото на първи балкон минаха неусетно бързо. Първи впечатления преди постановката - фоайето на театъра е пълно с млади хора, предимно девойки на видима възраст 17-21 г. На финала - същите тези девойки крещят истерично при поклоните на В. Карамазов и Бойко Кръстанов (Дани от "Стъклен дом". От мен поклон към Захари, Владо Пенев и Цветан. Чувстах се добре там, в театъра, докато гледах "Ангели в Америка", сигурно защото бях подготвена за текста на Кушнър и знаех какво да очаквам. Но сякаш голяма част от публиката не беше на тази вълна ...
четвъртък, 11 ноември 2010 г.
Warning!
http://www.fda.gov/TobaccoProducts/Labeling/CigaretteProductWarningLabels/default.htm
Надали това ще спре народа да купува. Спират единствено високите цени ... и с труповете ще свикнем ...
Надали това ще спре народа да купува. Спират единствено високите цени ... и с труповете ще свикнем ...
Stranglers - No More Heroes
Още едни тотални сладури, които заслужават място в моя блог! По-натам ще кача още 2 много любими нехни парчета ...Припомних си ги благодарение на едно предаване на Насо Русков по Тангра :)
Faceбуки
В момента прелиствам последната книга на Л. Дилов- син, смея се и ми е гот. Забавна е! Има много хумор, много настроение ... много емоции! Единственият ми симпатичен към момента досег с чудовището ФБ. Нали съм върл противник на соц. мрежите ... Иначе чудна е книгата. Като добавим и новия Удхаус, с който се сдобих наскоро, вечерите в леглото, в тишината и уюта на спалнята ми, се очертават забавно-смешно-приятни!
сряда, 10 ноември 2010 г.
10 Ноември 21 години по-късно
Дали всички знаем какво се е случило на този ден? Случило се е следното:
На 10 ноември 1989 г. Ноемврийския пленум на ЦК на БКП приема оставката на Тодор Живков, след 35-годишното му управление на Народна република България като генерален секретар на Българската комунистическа партия. Тази дата се възприема като начало на прехода на България към демокрация и пазарна икономика, въпреки че еднопартийна система (БКП да е единственият ръководен фактор в държавата) е премахната едва на следващата година, а първите реални икономически реформи са предприети 15 месеца след пленума.
Десетоноемврийският пленум е определян като преврат или като „конституционна смяна“ на държавното ръководство, а заедно с последвалите събития е наричан и „тихата революция.
21 години по-късно, някакъв човек парадира с приемственост на Живковизма... Някой да ме събуди с два шамара, за да ме отърве от този кошмар!
Искам си демокрацията! Не искам някакви хора да ми обясняват колко било хубаво по Татово време! Хич не искам и да знам кое точно му е било "хубавото" на "онова време"! Аз хванах последните години, не стигнах до пионерска връзка, и помня само дъвките Идеал, бананите по Коледа и турските дънки.
Хич не искам да знам какво е да искаш, но да не можеш да отидеш зад граница, да искаш, но да не можеш да надуеш до дупка Ролинг Стоунс или Секс Пистълс или пък дори да не си чувал за тях. Хич не искам да знам какво е да си посрещал удома си в продължение на 10 години човек, който се е хранил на трапезата ти наравно със семейството ти, и в един момент да разбереш, че той е бил доносник и е писал едни ужасни неща за теб. Хич не искам да знам какво е да чакаш 10 години за телевизор и 20 години за Лада.
Някой бързо да дръпне шалтера, моля!
вторник, 9 ноември 2010 г.
Howl
Изтървала съм прожекциите на филма в София 1-во защото не знаех, 2-ро защото трябваше да бъда в Бургас по това време. Сега се опитвам да открия дали и евентуално къде го дават все още ...
понеделник, 8 ноември 2010 г.
За Беллите мечки
Тази новина е стара, но не бива да бъде подминавана или забравяна, редно е да провокира мисъл. Затова я слагам тук.
Първият коментар, на който попаднах по повод отстрела, беше в блога на Нервната акула. Оттогава не консумирам продукти на БЕЛЛА. Ето и малко повечко по въпроса:
Красива бяла мечка на стойност 60 хиляди долара бе покосена от изстрела на собственика на фирма БЕЛЛА България Венцислав Георгиев. Той се включи в лова на 12-те разрешени за лов през този сезон бели мечки в Сверна Канада. Първата от тях стана трофей на българския предприемач. Бизнесменът чака транспортирането на бялата кожа, която в момента се обработва, за да му бъде изпратена от Канада.
източник в-к СЛАВА 13.12.2007
Не смятам за нужно да обяснявам защо не купувам продукти на Белла България. Всеки средно интелигентен човек би се сетил. Като добавим и използваните от компанията "тихи убийци" (за справка: статията под тази) картината съвсем се изяснява. И блесва ярко в очите ви като кръв върху сняг в слънчев ден.
Отровите, които ядем
Забравете поничките, солетите, чипса, тоталния култ Зайо Байо, от който аз лично съм изяла поне 2 тона, абе всичкия джънк!, никакви кока-кола лайт, натурални сокове, консервирани храни, разтворими супи, сухо мляко, танг, степчета, близалки, бекони, шунки и наденици и въобще каквото и да е пакетирано месо... Във всяко едно от тези изкушения има по нещо, което ни убива ...
Във всички местни продукти на ” Белла България” АД (аз съм бойкотирала продуктите по друга линия, но затова по-натам)– кренвиши “Сачи” , салам “Перелик” и тн. има съставка Е 250 – натриев нитрит -> според справочникът на Е-номерата – канцерогенно! Що се отнася до месата - няма консерванти само в скъпите продукти (не, такива в България не се продават!), тоест тези, които наистина са преминали целия процес на изсушаване. Във всички останали той е ускорен именно с консервант от типа на Е 250.
За повече информация тук:
http://otrova.org/
Във всички местни продукти на ” Белла България” АД (аз съм бойкотирала продуктите по друга линия, но затова по-натам)– кренвиши “Сачи” , салам “Перелик” и тн. има съставка Е 250 – натриев нитрит -> според справочникът на Е-номерата – канцерогенно! Що се отнася до месата - няма консерванти само в скъпите продукти (не, такива в България не се продават!), тоест тези, които наистина са преминали целия процес на изсушаване. Във всички останали той е ускорен именно с консервант от типа на Е 250.
За повече информация тук:
http://otrova.org/
Ангели в Америка
След като изчетох тонове критика реших да рискувам. Първата си постановка за сезона ще гледам в Народния театър. Тази неделя.
Постановка: Десислава Шпатова (Опасни връзки, Гълъбът, Идиот, Дзен порно, Жени на ръба)
Участват: ВЛАДИМИР ПЕНЕВ, ВЛАДИМИР КАРАМАЗОВ, СТЕФАНИЯ КОЛЕВА, БОЙКО КРЪСТАНОВ, ЦВЕТАН АЛЕКСИЕВ, МАРИЯ КАВАРДЖИКОВА, ЗАХАРИ БАХАРОВ, СНЕЖИНА ПЕТРОВА.
Facebook харчи повече енергия от 4 държави
За съхраняването и предаването на съобщения, снимки и друга информация във Facebook е необходимо огромно количество енергия, тъй като мрежата се разраства - членовете й надминаха 500 милиона през юли тази година.
Ако двата основни компонента на работата на Facebook - центровете за данни и телекомуникационните мрежи, продължават да растат със сегашното темпо, потреблението на енергия от социалната мрежа ще стане над три пъти по-голямо и ще стигне близо 2 трилиона киловатчаса до 2020 г., сочи доклад на Грийнпийс, публикуван през март.
Това е повече от настоящото потребление на енергия в Бразилия, Канада, Франция и Германия, взети заедно.
По дяволите скапания Фейсбук!
Абонамент за:
Публикации (Atom)