През последната събота от месец Ноември в Украйна се почита паметтна на 10 милиона украинци загинали в рамките на 1932-33 г. в следствие на глад, или по точно в следствие геноцида на Сталин. От 1917 до 1921 Украйна е независима държава, но след Октомврийската революция тя е погълната от СССР. Получава независимост едва през 1991, ясно е какво се случва тогава ...
Надниках в Уикипедия, за да разбера дали ще успея да открия там това, което ме интересува. Сред всички събития, изредени в стройна колонка, две години приковават вниманието ми: "1932-33 — Гладомор: зърното на селяните се конфискува, милиони умират от глад". Колко милиона не е споменато. Аз обаче знам и ще го напиша отново. 10 МИЛИОНА. Не са изброени и народностите, но аз знам, че сред милионите украинци има хиляди българи.
Следващите цитирани години са: "1929-1940 г. — Големият терор: Показни процеси, арести и заточаване на видни интелектуалци, учени, писатели, артисти и културни дейци, въвежда се строга цензура, забранява се религиозната дейност, разрушават се църкви, разграждат се националните украински институции". Колко познато звучи това. До болка. България не е минала през първото, но се надявам още да помни второто. Няма как да не се сетя за съдбата на Райко Алексиев ... и още хиляди като него, убити от режима българи. Не искам да сравнявам. Просто горните редове предизвикаха спомена и реших, че някой ден ще напиша повече за това, което чувствам като българка. За срама от комунизма, за непреклонноста ми. За липсата на прошка и смирение в душата ми.
Поклон пред паметта на тези 10 милиона невинно загинали души. Поклон пред болката им. Поклон пред нечовешкото страдание.
P.S. България към момента не е признала официално съществуването на този геноцид.
