Снощи. Аз и петима приятели на трети ред в Народния театър. След постановката никой нямаше сили да говори, гледахме се, усмихвахме се и бяхме щастливи. Защото за тези три часа се случи това, което трябваше да се случи - ТЕАТЪР.
Поклон пред огромния талант на Морфов и всички артисти, които играха с душа, а те до един играха точно по този начин. И публиката го разбра.
Снимката от спектакълa e взета от сайта на в-к Капитал
