За мен не може да съществува друг Родя освен този на Иван Юруков. Снощи бях смазана от огромния талант на Юруков и Шамли, които изиграха Достоевски по единствения възможен за мен начин. Потънах в безвремие, една от най-любимите ми книги ме погълна, там, от сцената, разтърси ме отново, по същия поразяващ начин, по който го стори романа, но сега още по-плътно и настървено отекваха думите на Родион Романович:
— И разбрах тогава, Соня, че властта се дава само на този, който посмее да се наведе да я вземе. Тук има едно, само едно: трябва просто да посмееш. Аз тогава стигнах до една мисъл, за пръв път през живота си, до която никой преди мене не е стигал! Никой! На мене изведнъж ми стана ясно като бял ден: как така нито един човек досега не е посмял и не смее, минавайки покрай цялата тази нелепост, да хване чисто и просто всичко това за опашката и да го запрати по дяволите! Аз… аз поисках да се осмеля и убих… аз поисках само да се осмеля, Соня, ето цялата причина!
